завръщане в Орешник
Минути. Само няколко минути
и вятърът, пробягващ покрай мен…
Табелата шепти едва дочуто
за поздрав след напрегнатия ден…
А къщите отляво и отдясно
даряват доверчиво светлина…
В някои отдавна е угаснало,
но спомени разпалват те в нощта…
Неволно пращат погледа нагоре -
от спомените палят се звезди,
усмихнати, със имена на хора,
тъй както си ги помня от преди…
Минути. Само няколко минути
прочистват натежалия ми ден
от новини за обири, банкрути…
На село съм. По-друг, освободен…
И споменът довежда ме до прага,
дотичвам бос, с филия във ръка…
Да – споменът. То, детството, избяга…
Но чакат ме зад старата врата…
Прозорецът със светлина ме гали
и кучето опашка пак върти…
Дърветата и те са ме познали –
посрещат ме със песен на щурци…
Нощта проскърцва с покрива издайно
и гълъбите буди тя за мен…
Идилия, обута в детски тайни,
във кратък миг, вълшебно сътворен…
На прага съм на родната ми къща…
Вратата се отваря и с любов
душата ми там две души прегръща
и пия аз лечебен благослов…
