Завръщане в Рая
Вървях в съня си, без път и посока,
и видях как слънцето погребват в гроб,
заплаках ужасена от участта му жестока,
но вървях все напред и търсех брод.
Вилнееха край мен реки с черни вени,
от дъха им катранен вехнеха цветята,
злокобни жрици в призрачни премени
вещаеха злорадо краха на Земята.
И безмерно страдах, лутах се в мрака,
за пощада и милост Бога аз зовях,
и ето, чудо, блесна най-после знака,
последните си сили окуражена събрах.
Засия приказно многоцветна звезда,
озаряваше Рая с божествена светлина,
видях птици да вият над ябълката гнезда,
и Бог да опрощава там земната вина.
"Добре дошла!" - ми каза, с усмихнати очи,
"И Ева се завърна!" - тихо Адам промълви,
запяха влюбено безброй многоцветни лъчи,
но звънна телефонът... събудих се, уви!!!
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
