Зима
Трудно дойде тази зима проклета
Нямаше сняг нито мраз из града
Нямаше преспи, ни бели пътеки
Нямаше помен от тежка мъгла
Никаква зима, и пролет не беше
Слънце блестеше и после не щеше
Нямаше страст или някаква тръпка
Даже по сливите нямаше пъпки
Както е зимата, така е в душата
Зима без скреж, а душата без дух
Нито набрах си навреме надежда
Нито с пантофи от сън се обух
Тръгвай си вече, зима проклета,
Недорешена като жена
Дето обича ту до полуда
Ту те изгасва с лека ръка
Бъди или бясна като фурия
Катo люта ракия сладко изгаряй
Всичко, което желаеш да имаш.
Или угасвай и после избягай
© Volinka Augustenborg All rights reserved.
