Зимен ден
ЗИМЕН ДЕН
С три ключа го заключих този ден.
А той не сваля поглед от вратата,
откраднал си от всичко, от нещата,
оставени от някого за мен.
Харесал си бе моето звънче.
Във джоба беше скрил на лудостта ми
трохите, със които би нахранил
най-гладното премръзнало врабче.
О, липсваха и двете ми трапчинки.
Отчупил си бе ъгълче усмивка.
Той целия ми образ на щастливка
раздал би срещу няколко снежинки.
Крадецо, доверчива бях, нали?
Какво не споделих със теб, кажи ми?
Но ти си просто ден от мойте зими.
Присъщ ти е снегът. Навън вали.
Измъкваш се със чуждите неща.
Добре де, ще отключа, не разбивай
вратата. И по дявола отивай!
... Ще плача, но с очите на нощта.
© Алина Стоянова All rights reserved.
