Mar 7, 2013, 11:10 AM

Зимен ден 

  Poetry
940 0 8

                ЗИМЕН  ДЕН

 

С  три ключа го заключих този ден.

А  той не сваля  поглед  от  вратата,

откраднал си  от всичко, от нещата,

оставени  от някого  за мен.

 

Харесал  си  бе  моето  звънче.

Във  джоба  беше  скрил  на  лудостта ми

трохите,  със които  би  нахранил

най-гладното  премръзнало  врабче.

 

О,  липсваха  и  двете  ми  трапчинки.

Отчупил  си  бе  ъгълче  усмивка.

Той  целия  ми  образ на  щастливка

раздал  би  срещу няколко  снежинки.

 

Крадецо,  доверчива  бях, нали?

Какво  не  споделих със теб, кажи ми?

Но  ти  си просто  ден  от  мойте зими.

Присъщ  ти  е  снегът. Навън  вали.

 

Измъкваш  се  със  чуждите  неща.

Добре де, ще  отключа, не  разбивай

вратата. И  по  дявола  отивай!

... Ще  плача, но с очите на нощта.

 

 

© Алина Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотно,Алина!Метафора и силно чувство,изживяно,пресъздадено,надживяно.Поздрави от мен!
  • Както обикновено - силно метафорично и болезнено искрено.
    Честит празник, Алина!
  • "...просто ден от мойте зими." На такива дни и сто ключа не могат да попречат!

    Поздравления и честит празник,Али!
  • Хареса ми, че отключи, "ъгълче усмивка" не е цялата и "по дявола" иде пролет. Не плачи! Хубаво е! Успех!
  • Поздравления, Алина!
  • Хубаво е Алина...с това усмихнато ъгълче!Поздрав!
  • Много хубаво стихче! Малко тъжно, малко закачливо! Поздрави, Алина!
  • Зимен ден - отчупил ъгълче усмивка...
Random works
: ??:??