Нощта навън е тиха, но вали,
и капки дъжд пронизват тишината.
А хаосът е буден и не спи-
кошмарите се раждат в тъмнината.
Очите ми- отворени и бдят,
съзират в мрака грозни силуети,
пред мене демоните се редят,
приличащи на тайнствени портрети.
Защо ли злото никога не спи?
Дори и в тази лятна нощ.
Измъчва пак човешките души
и става силно, и набира мощ. ...