Едно "съжалявам" не оправя нещата,
не залепва парчета от мен.
Само крилете наново подрязва
и отлита поредния ден. Обикновен.
В поза "безвремие" така съм застинала,
не забелязвам какво се случва със мен.
Под прозореца само минава поверие,
че всичко минава, но не и за мен.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up