Знам
Знам...
Хвана я за ръка и я отведе...
в някой тъмен ъгъл през нощта....
И към нея се наведе...
за да я целунеш веднага...
И страст през тялото ù мина...
И през твоето дори...
И се стопли като от камина...
защото плътта ù гори...
Каза ли и че е най-красива...?
Че с нея ти се чувстваш Бог...
Ако знаеше милата,
че ти си Бог, но най-жесток...!!!
И я върна тайно ти...
Все едно, че не я познаваш...
В нейните очи блестяха сълзи,
а ти при мен дойде да заспиш...
Но усетих погледа ù днес,
тя искрено ме мрази...
А за теб копнее,
колко е заблудена тази...
Тази сцена я видях преди години,
само че бях аз на нейно място...
Щастлива ме е правило това...
да съм черната му тайна на нощта...
Мила, недей ме мрази...
Някога от него и теб ще заболи...
В неговите гърди няма сърце...
Той обича само себе си...!!!
