Dec 26, 2006, 1:21 PM

Знам 

  Poetry
578 0 0
Знам
Краката ми се лутат надолу, надолу
Пътят ми не се вижда, но вървя ли, вървя
Ръцете ми се отлепят от тялото мое
Но като падам, сякаш не знам за това
Очите ми плачат, все тихо, все тихо
Сълзите ми поливат този небесен свод
Устните шепнат: "Не обичам, не обичам"
Знам, че пропадам пак, губейки този живот
Лицето се разпада на парчета, парчета
Но сърцето ми стои все смело, все смело
Съдба ми все пак ми се подиграва ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Random works
: ??:??