Знам, че вече си голяма...
По стъпките ти тихо ще пристъпвам,
ще те следвам накъдето и да тръгнеш.
Знам, че вече си голяма, но аз трябва
да съм твоята опора чак до края!
Ето, вече мина двайсет,
пътя си сама избираш.
Но по стръмното когато се подхлъзнеш,
ще стоя отдолу да те спирам!
Аз се мислех също за голяма,
когато бях на твоите години,
но без да имах помощта на мама,
нямаше сега да имам сили
да те задържам здраво да не свиеш
по острите завои на живота,
по стръмните пътеки на съдбата,
по калните, до глезените, улици!
Не бързай, дъще, знам, че си голяма,
животът е пред теб, ще имаш време,
да падаш и да ставаш без опора,
тогава няма да съм аз край тебе!
Знам, че си голяма, дъще моя,
знам, че вече мина двайсет,
но остави ме още малко да походя
по стъпките ти, имам още сили!
Посвещавам на дъщерите ми с много, много обич!
© Анета All rights reserved.
Те -децата , са най-скъпото нещо за нас,нали?
