Знам, Не знаеш...
Аз знам, че утре няма да те има,
че пак ще бъда шепа пепел,
че вече няма тихо да се взирам
да откривам себе си във тебе.
Дошъл си ти за малко... казваш.
За тебе аз съм просто "малката"...
Ключ за твоето сърце не даваш,
(нали съм малка) ще вляза през ключалката.
Не знаеш как трепери всяка фибра...
Не знаеш! Не трябва да разбираш!
Всичко в мен разтапя се, пулсира...
прераждам се, със поглед ме събираш!
Не знаеш, че си именно човекът,
закрилящ ме в стоманения дъжд.
А сърцето ми възражда се полека...
светът ми вече не е сив... и чужд!
Аз знам, че облаците ще се върнат,
че бурно ще е моето море!
Знам... сълзите ми отново ще изригват,
ще раздирам с нокти оздравялото сърце!
Знам, че стъпвам пак накриво...
и пак ще падна, пак ще страдам!
Знам, ще свърши, а е толкова красиво.
Пак ще плача, но ще ставам...
© Ина All rights reserved.
