May 18, 2007, 12:01 PM

Звезда

  Poetry
832 0 18
Звезди!...Колко много звезди!По дълбокото черно небе! Като улични лампи засветили!Като малки светулки в нощта!Ще си направим въже!Ще се вържем за ръцеи ще поемем!...Нагоре...Нагоре...Нагоре...Към дълбокото, черно небе!Звезди!...Колко много са те!Като суха поляна със свежи цветя!Без зелена трева, без свежа роса!Ще си откъснем от тях!Ще си направим букет!Ще си свием венец!Ще го сложиш на мойта глава!... Ще светя...Ще светя...Ще светя...Като малка, искряща звезда!Звезди!...Колко много звезди!...Една аз ще бъда от тях!...И... ще светя за теб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...