звезден експрес
Потърсих звездният експрес,
препъната в среднощните таксита,
нараменена с коси от млечен път,
потеглях устремно по лунната пътека...
Зазиждах същността си по небето.
В лъчи-слънца извайвах си душата,
забравила за болката в сърцето,
прераждах се стократно под дъгата.
Зазвездих, залуних... и залудях
да търся в пътя истините нереални,
от шепа радост, глътка смях
се раждах във илюзии реални.
Забримчена в реки от топъл дъжд,
потичах по очите на тъгата,
и влюбвах се в живота неведнъж,
и неведнъж заробвах самотата.
Заравях надълбоко вътре в мен
черупчените късчета от радост,
да мога даже в сетният си ден,
да се усмихна някому със благост.
В очите си, стаила волността,
и на всемира тихата омайност,
със звездният експрес на вечността,
душата ми пътува към безкрайност.
препъната в среднощните таксита,
нараменена с коси от млечен път,
потеглях устремно по лунната пътека...
Зазиждах същността си по небето.
В лъчи-слънца извайвах си душата,
забравила за болката в сърцето,
прераждах се стократно под дъгата.
Зазвездих, залуних... и залудях
да търся в пътя истините нереални,
от шепа радост, глътка смях
се раждах във илюзии реални.
Забримчена в реки от топъл дъжд,
потичах по очите на тъгата,
и влюбвах се в живота неведнъж,
и неведнъж заробвах самотата.
Заравях надълбоко вътре в мен
черупчените късчета от радост,
да мога даже в сетният си ден,
да се усмихна някому със благост.
В очите си, стаила волността,
и на всемира тихата омайност,
със звездният експрес на вечността,
душата ми пътува към безкрайност.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
