Звездни коледари
Като скитник се разхождам сред звездите,
те си светят, а пък аз мълча.
После поотделно всяка питам:
Вижда ли се моята страна?
Светло е мълчанието звездно.
Аз въпроса почвам да крещя.
И дочувам нежна Лунна песен
като топла майчина ръка.
Коледари с тежки ямурлуци
идват по пътека от звезди
и орисват дните ми за слука.
В празник емигрантството тежи.
Спомени нахлуват, а сълзите
капят като есенни листа.
Празни и ужасно дълги дните
са далеч от милата страна.
Нека в Коледната нощ Луната
коледари пак ми доведе.
В празници горчи от тишината…
Спомени душата ми преде.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
