Поредната творческа вечер придружена със заглушена музика, китайска храна и студена бира.
Само ние, човешките същества, бяхме способни да си спомним думи казани преди цифра време и да изпаднем в размисли, и страсти доста след това.
Думите... Онази неразривна част от нас, която понякога успяваме да овладеем, а друг път изливаме като море от пламъци без да се замислим до какви последствия биха ни довели.
Дали, защото имахме време за убиване; бяхме отегчени или огромни душевни катарзиси се блъскаха непрестанно в съзнанието ни?! Не знам какво беше точно...
Животът... Както съм писала вече: „Низ от запомнящи се моменти, хубави и някои не чак толкова хубави“. Време, в което постоянно сме изправени пред избори; постоянно взимаме решения и почти постоянно бъркаме в преценката си за дадена ситуация. Какво беше на пътя ни? Та самият път не беше нещо особено... С какво се отличаваше от другите пътища? С какво ние се отличавахме от заобикалящите ни хора? ...
Дежа ву... Някога, някъде вече бях изпи ...