Усещането е сякаш съм в някой зомби-апокалиптичен филм, в който силно заразен и бързо разпространяващ се вирус е обхванал планетата.
Първо се качвам в любимата ми лъскава трета линия на метрото, в което сме само ватманът и аз.
Въображението ми заработва на максимални обороти и вече съм във филма, а именно как дори ватман няма. Влакчето се управлява от високо-технологичен изкуствен интелект, който едновременно с това може да ти гледа на карти Таро (защото са много модерни), докато ти прави психо профил на база реакциите и настроенията ти.
След някоя и друга станция вече има хора в мутрисата, а робот с още по - висш интелект разнася напитки, предлагайки ти синьо хапче, с което да ти покаже колко дълбока е дупката на Заека.
Любопитството в теб надделява и го взимаш без колебание.
Имаш право на един въпрос преди да попаднеш в Страната на Чудесата, така че внимателно подбери какво ще питаш...

- Добре де, Заекът не чукаше ли Алиса? - питаш, смеейки се.
- Да, в някоя твоя извратена версия на приказката... Еротика, със силно присъствие на порно и ударен край.. - смея се.
- Перверзен Заек и ненаситна Алиса. - добавяш.
- Може пък Алиса да е извратенячката.. - възкликвам.

Успях за миг да се откъсна от реалността и усещането беше... Ти, докосваща устните ми с пръсти. Аз, гледаща те в очите, които виждаха право в душата ми, копнееща да ме целуваш.
Целуна ме и се взривих, след което се разградих на милиони съставни части разпръсвайки се из Вселената.
Всепоглъщащият Хаос ме завладя, карайки ме да се питам "Къде ли ще стигна и ще стигна ли изобщо някъде, ако тръгна, и по кой път да поема?"
Тогава глас от нищото казва, че по който и път да тръгна все ще стигна някъде.

И имаше ли значение кой кого чука, и дали Алиса от Страната на Чудесата не се беше озовала някак си в Нарния?

- Бъркаш приказките! - изсмя се Червенокосата кучка. - Това е, защото й позволи да се настани в сърцето и душата ти!

Редовете стояха кротки, чакайки ме да ги запълня с поредното задълбочено излияние.
Такова, обаче, не се появи. Нямаше фанфари, нито червен килим. Имаше само една рошла, пътуваща хиляди и хиляди километри в опит да открие себе си.
Не беше нещастие. Не беше и щастие. Беше нещо по средата. Като спомен (хубав или грозен).
Въпрос на личен избор, както пише Диана Величкова. "Всеки сам избира какво да следва: тъмнината или светлината. Тъмнината е обратната страна на светлината. Въпрос на усещане."
Спомените... Нещо, което търпеше толкова много промени, защото съществуваше в различни аспекти.
Спомени от сега. Спомени от преди. Спомени от някога.
В късните часове на нощта, в които съзнанието ми се отпускаше и мислите ми заспиваха, някъде там се усещаше едно пропукване (звукът беше сякаш стъпваш по тънък лед), което на свой ред те обгръщаше с ледени, кокалести пръсти, поглъщащи те, и разпръсващи те...

Събуждаш се с учестено дишане, покачена температура и налудничави мисли.
Хапчето е спряло да действа и сега или трябва да се справиш с липсата му, или да си поискаш ново.
Избираш вариант 3, а именно: компанията на Алиса, Заека и Червенокосата.
Мислите ти са напукани подобно на стъкло на кола, върху което е паднало малко камъче от 6ти етаж (например).

- Извинявай! - прекъсва ме Кучката. - Съвсем отклони темата, а аз искам да знам кой кого чука!

Заекът и Алиса се споглеждат, след което поглеждат към мен в очакване.

- Е, не искам да развалям приказката. Поне не все още. - добавям.

Този уклончив отговор не удовлетворява, разбира се, Червенокосата по абсолютно никакъв начин. Като малко дете, което е искало захарен памук след посещението в цирка, скръства ръце, сбръчква вежди, сяда в леглото и казва троснато:

- Мога ли да задам въпроса си преди да съм се озовала в Нарния, Огледалния свят или там, където искаш да ме пратиш?

Последва кратко мълчание. Кучката беше приклещена между запетаите и удивителните на собствената си ирония.
Триглавите зверове надаваха нечуван досега за човечеството вой.
Притисната от многоточията на сарказма си, кучетата кротко легнаха в краката й.
Изправена срещу страховете си Червенокосата най - накрая зададе въпроса си:

- Кога за последно позволи на някого, истински, да те дари с целите любов и нежност на света?

Послепис: Запали ме като цигара. Пуши ме, докато ме дописваш...