Ноември идва с мирис на канела,

                             на топъл пай и мляко със кафе,,

                                        Маргало ("Ноември")

Месец, който беше толкова много изпълнен с... Теб..

Устрем.

Търсене.

Надежда.

Възходи.

Падения.

Катастрофи.

И една любовна история.

Усмихната.

Разплакана.

Нежна.

Болезнена.

Истинска.

Човешка.

Наша.

Ноември е вкус, цветове и звуци, замайване, аромати, и безсънни нощи.

Пътища.

Сгради.

Предмети.

Мелодии.

Думи.

Моменти, които сглобяваме като пъзел от хиляди части.

Хилядите части от пъзела на моя живот бяха винаги и постоянно разхвърляни.

В моя пъзел дори се намираха и парченца от други пъзели, които не пасваха с моите, но въпреки това правеха вече сглобените части идеални.

Като например... снимките на пътешестващата Ади, които пренасяха в други светове. Историите на Теа, които винаги караха да се замислиш за живота. Както и мемоарите на една Алекс, заради които ти се приискваше да си направиш чай от дюли; да обуеш всички възможни чорапи, терлици; да извадиш всички одеала; да си сложиш маската на Дарт Вейдър, и да обуеш ботушите на Оби Уан и да мачкаш Пухолюб, докато си наместваш короната, а поданиците около теб, без абсолютно никакви формалности, ти казват: "Ваше Великолепно Височество".

Което ме подсеща за: "Една от най - сериозните загуби в битката е да си загубиш главата", Алиса в Страната на Чудесата.

И някъде там, в странностите на собствените ми редове, и между чувствата и емоциите, които ме заливаха, и около променливите настроения, които преобладаваха... Някъде там се разградих на милиони съставни части. И всяка една част се пръсна из Вселената, носейки се като свободен електрон в пространството, потреперваща от походката на душата ти, и притаяваща дъх под силата на ударите на сърцето ти.

И точно там, под небето на собствения ми Ад, бесните триглави кучета легнаха в краката ти, а демоните притихнаха до главата ти.

И точно там, в Ноемврийското ухание на канела, топъл пай, и мляко с какао Червенокосата кучка пораженчески се призна за твоя.

До болка и до издихание.

До лудост и до отчаяние.

В есента си, в мъглите и в любовта си.

В радостта си, в страстта и в бездната на страха си.

Послепис: "Не ти обещавам комфортното пътуване на скъп круизен кораб, а покрива на всеотдайната любов и топлината на две ръце, които умеят да прегръщат само теб..."*

___________________________________________________

*-   ВeСеЛиНа     http://nounapoema.blogspot.com/2010/07/blog-post_26.html?m=1