Преди години, две души се отдадоха един на друг завинаги.
Снегът шуми под тежестта на обувките му. Чудовищното деяние, което е на път да извърши, натежава всяка негова крачка. Между черните му дрехи, металически блясък, на това, което е съхранило всичките му мъки, контрастира. Очите му са влажни, но концентрирани, крачката му е бавна, но решителна, всичко в него крещи, но ръката все пак посяга към ножа. Вече е близко до нея, делят ги само няколко метра, а всъщност са се отдалечили с години. Спуска се към нея, а тя не подозира нищо, слушалките в ушите шепнат спокойна мелодия. С едната си ръка ù запушва устата, а другата грабва ножа, миг колебание трае като цяла вечност, а чакането го изморява. Забива острието в гърба. А тя, полудяла от болка, захапва ръката, която е сложена на устата ù. Той усеща захапката и топлия ù дъх, но болката, която си причинява в момента с нейното убийство, не може да се сравнява с физическата болка. Сълзи потичат от красивите ù очи, а той все още я държи в смър ...