Мразя начина, по който ме гледаш.
Мразя безразличието, което показваш.
Мразя как всеки път се правиш, че не ме познаваш.
Мразя, когато след тебе се обръщам,
мразя, когато към мен поглеждаш.
Мразя, когато душата таи надежда, породена от поредната твоя насмешка.
Мразя, че караш ме за теб да мисля.
Мразя, че ума си изгубвам.
Но от всичко най-много мразя това, че те обичам, а не те мразя
© Вероника All rights reserved.
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
azura_luna
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...
Plevel
Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...
Boyan
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
written-springs
Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
