Ден на детето
Звъни се, отварям. Няма”Добър ден”, направо:
- Хайде, мама днес дойде първа да те вземе, нали така искаше?
Детето става и тръгва с мама. То е радост, то е чудо. Така е на всеки празник. За Коледа беше си поръчал кола и тя му купи. Да беше му купила топка, че след нейните гастрономически пиршества, детето има нужда да потича малко. Наднорменото тегло не й прави впечатление. Най-важно е детето да се нахрани хубаво. А кой готви по-хубаво от мама? Никой.
Разведе се, за да има повече време да обръща на сина си. Щото мъжът ù и той викаше само „дай”. Донеси салатката, дай ракийката. Сега мъжът ù си взе една млада... да не ù казвам името, че не е прилично, та той прави салатката... и разни други неща прави. Не това, което си мислите, още по-перверзно е... Опустошава си спестяванията. Но пък бившата му жена се отдаде изцяло на детето си.
Знам, ще го докара по някое време, ще ми занарежда какво да правя и ще си тръгне. Не, не съм детегледачка, съпруга съм на... детето, на момченцет ...