Последният залез плисна като прасковени вълни по лицето ми.
Първият изгрев след дългата нощ, изпълена с грях(?) и хаос, покри лицето ми с воала на невинноста и аз отново се усмихнах.
Отново ме обзеха онези мисли. И пак - дали съм свободна, дали не сгреших, дали не прибързах?
От очите ми капнаха още две сълзи време.
Дали съм свободна, дали не сгреших, дали не прибързах?
Споменът за мрачната, тегнеща нощ, още тровеше ума ми.
Какво направих?
Откъснах две рози и ги сложих във ваза. Червена и бяла. Натопих ги в сълзите си и ги оставих на вятъра.
Сгреших ли?
Изскочих през очите си, обърнах гръб на себе си и побягнах по бисерната лунна пътека.
Свободна ли съм?
© Teddy Daniel K. All rights reserved.