Кошницата беше плетена, от едната страна по-дълбока и с две дръжки отстрани. Беше покрита с фина златотъкана материя, избродирана с овнешки рога. пшенични класове и летящи птици.

  – Прилича на веялките, с които някога са отделяли зърното от плявата – забеляза Васил-Игнацио. – Веячът е държал кошницата за дръжките, подмятал съдържанието и по-леката плява отлитала, а тежкото зърно падало в кошницата.

   – Като стружките и стърготините на Нютон с магнита – каза, горд от знанията си, Джъд. – Додона ми е разказвала.

  – Добрата стара Додона – каза Гуо. – Чудесно образование ти е дала!

   Джъд отметна покривката, започна да вади една по една играчките от кошницата и да ги нарежда на перваза.

  – Коя от тях е с лекарството?

  – Това трябва сами да откриете – каза Гуо. – Имате указанията – стихотворенията с йероглифите.

  – Там всичко е доста мъгляво – оплака се момчето. – Може да се тълкува всякак. Няма ли малко да ни подскажеш?

  – Ами подсказах ви – написах йероглифите. Доста се потрудих. Не беше проблем да ги издълбая на стената в пещерата на Гъделан или над скелето под гръцките надписи за жълтици, носоотрязани критски императори, езера, войни и мир, имена и разни други щуротии. По-трудното беше да съчиня стихчетата – хем да са с рими, хем да имат смисъл. И да са кратки – все пак пространството беше ограничено. Не мога сега – ни в клин, ни в ръкав да ви открия всичко.

  – Свободната воля – каза Джъд.

  – Точно тя. Затова – мислете!

  Васил-Игнацио взе една от играчките – кубче прозрачен златист кристал с вдлъбнати стени, подобен на зарче. На всяка от вдлъбнатините имаше вградени различен брой точки от оникс.

  – Астрагалът, с който младият слънцебог Загрей си е играл – с форма на костица от задното коляно на агне. Този е изработен от исландски шпат – има свойството да раздвоява изображението под себе си, защото поляризира светлината. Крилете на Илинда са от подобен материал  – каза замислено той. – Някога са използвали тези ашици за гадаене, не само за игра. Победителят бил смятан за избраник на боговете. А Христос е наричан агнец – жертвено агне.

  Едрата, с форма на яйце пиниева шишарка беше следващият предмет, който архангелът серафим взе.

  – Женска е и е започнала да се отваря – каза той. – Но кой знае преди колко години е откъсната от дървото – семената може да са изсъхнали. Но пък ябълката във варака е като току-що откъсната – сорт „Златна превъзходна“. Отвън на кошницата има залепена картинка на Света Богородица, държаща златна ябълка. Съществува икона, която се нарича „Света Богородица Златна ябълка“. В една църква в Пловдивско раздават на безплодните жени от тези плодове. Може би е това.   

  Той остави шишарката и ябълката на перваза и посегна към валмото черна вълна. Беше с триъгълна форма, извито на дъга в горната част.

  – Прилича на фалшива брада – каза архангелът.

  – Не е фалшива! – възкликна Джъд. – Това е брадата на Гъделан – пигмеят. Джуджилейла му я откраднала, за да прави магии с нея. Вълшебна е.

  – Добре, какво още има? Сребърна пластинка. Да знаеш за какво служи?

  Момчето поклати глава.

  – Огледалото?

  – Когато Загрей се огледа в едно друго, си върна паметта и се размагьоса. Сигурно и това е такова.

  – Остана пумпалът. Той…

  – Знам какво е – каза бързо Джъд. – Зодиакално кълбо с календар. Имаме подобно в Двореца, но някои от плочките липсват. Това тук е дървено, а нашето е от мрамор. И няма ос по средата. С пет пръстеновидни слоя е, които се въртят. В средата е най-дългият – за трийсетте плюс един дни на месеца. Отгоре и отдолу – дванайсетте месеца и дванайсетте зодии, след тях – седемте дни от седмицата и седем планети. Не знам защо са само толкова – Слънце, Луна, Венера, Юпитер, Марс, Сатурн и Меркурий. Мисля, че на всеки ден от седмицата отговаря по една планета. Разбъркани са! Могат да се местят и да се подреждат – като кубчето на Рубик, само че това е сфера.

  Той сбърчи чело и задвижи пръстените.

  – Трябва само да си спомня кой ден на коя планета отговаря!

  – Не сега! – прекъсна го Гуо. – Разнобрад всеки миг ще излезе от склада, където го пратих през дясната врата. Ще се чуди къде сме и ще се усъмни. Ще разбере, че сме намерили инсигниите. Трябва да тръгваме!

  Магьосникът ги чакаше пред входа, тъмен като облак. Огледа подозрително преметнатата през рамото на художника кожена чанта, която беше по-издута, отколкото на идване.

  – Да не сте отмъкнали някоя безценна гравюра от приемната на първия етаж? Чантата ви е пораснала – констатира кисело той.

  – Съвсем не – каза с невинно изражение Гуо. – Само така ви се струва. Светлината…

  – Хич не ме е еня за светлината! – избухна Разнобрад. – Бързали сте много. Не сте затворили ципа добре – вижда се дръжката на огледалото на Сабазий. Посребрена, с увита около нея змия. Веднага я познах. Светлината – подчерта той думата, – пада върху нея и тя блести – ще ми извади очите. Дилетанти!

  – По-добре се върни за кошницата – каза Гуо на Васил-Игнацио. – Разкриха ни!

  – А вие по-добре ми дайте чантата с добро! – каза заканително магьосникът и вдигна копието си.

  Крилете му отново се появиха, както и копитата в бронзови сандали, и той се превърна в емпус.    

  – Знам, че смятате да дадете инсигниите на момчето. Но аз съм против. Да не сте луд да оставите безценното лекарство в ръцете на някакво хлапе?

  Разнобрад замахна с копието. Архангелът, появил се на вратата, трепна, хвърли кошницата и разтвори криле. Но беше късно. Копието прониза момчето и то се свлече на плочника пред входната врата.

  „Тези добри герои – винаги закъсняват.“, помисли си като в просъница Джъд.

   Сякаш прочел мислите му, художникът се надвеси над него, повдигна главата му, сложи я на коленете си и му прошепна:

  –  Копието на Разнобрад е толкова бързо, защото е потопено в кръвта на змията Шуайджан – обитателката на Планината на всички времена и пространства – затова никой не може да го изпревари. Забеляза ли трибагреника, прикрепен към върха му?

  – Обърнат е обратно – изхриптя Джъд. – Още Алибей установи, че това е знак…

  – За война – кимна художникът. – Затова не трябваше да се доверяваш на емпуса. Той е зъл. Следващия път се пази от него и гледай да го лишиш от оръжието му. Само стрелата на Перун е по-силна от копието.

  „Следващия път? Значи и той знае за повтарящия се ден?“, досети се Джъд, но нямаше вече сили да произнесе и дума.

  – И запомни – Куцулан и Разнобрад са едно – като дупе и гаши са! И двамата искат да унищожат Планината.

  „Да беше го написал в стихотворението!“, си каза отчаяно Джъд.

  – Разбрах го чак сега – продължи Гуо. – Иначе щях да ти напиша предупреждение. Сега вече знаеш.

  Грифонът се хвърли срещу емпуса, но смъртоносното копие прониза и него. Джъ Гуо положи внимателно главата на момчето на плочника, подскочи към площадката на върха на колоната, клекна там и се вкамени. Копието одраска камъка, но не успя да му причини вреда.

  „Не е било маймунка!“, мярна се в замъгленото съзнание на Джъд. „Гуо е стоял там и е наблюдавал развитието на сюжета. Какво по-добро скривалище за един автор, който иска да остане анонимен! Но явно е слизал от време на време и не е видял всичко. Жалко!“

  Емпусът разпери криле и се готвеше да отлети. Тогава хоризонтът внезапно пламна и земята се разтърси. Мадарското плато се разцепи и към стъкления свод се стрелна гигантски огнен език, който разтопи небето и оттам се изсипа порой от огнени искри, които подпалиха всичко.

  „Джуджилейла се е провалила в преговорите!“, беше последната мисъл на Джъд. После светлината за него за пореден път угасна.  

                                                                                           /Следва/