Армагедонът на младостта ми

каза да те чакам в края на дъгата

от тогава се въртя

не спирам

пътувам

очите ми претърсват всяко ъгълче

оглеждам се във залези

обикалям софия като обезумяла

деля си пейките със скитници

играя шах

събирам бирени бутилки

правя кръгчета около попа

прекарвам сутрините си в пекарни

изгледах стотици постановки

разхождах кучета

(и сърцето си държах на каишка)

после разбрах, че дъгите са кръгли

нямат краища

и времето е било напразно

и всичко - лишено от смисъл

краят на тази любов

много наподобяваше дъга

все се въртях в порочността й

в твоята порочност

сърцето ми е озверяло

гълъбите ми изкълваха душата

ала най-сетне мога да спра

светът ми свърши с тази любов

и сега е изтръпнал в очакване