Бели гълъби
Вървя си по улицата. Не мисля за нищо, просто местя краката си един след друг. Може би ако някой се размине с мен, ще забележи глупавата усмивка, която е застинала на лицето ми от доста време. Не ме интересува, честно казано. Денят е твърде хубав, за да се впечатлявам от мнението на непознати хора. И тогава ги виждам – три бели гълъба, щъкат около кофите за боклук. Честно да ви кажа, тази гледка в първия момент ме порази – застанах на място, мигайки учестено с очи. Тези същества – символ на мира, устремлението и други подобни глупави идеализации – ровят се в буклука на нашата улица, до гуша потънали в изгнила храна и нечистотии. Да бяха попаднали случайно там, бих го разбрал, спрели за малко да починат на път за юг или където и да е. Това обаче ни най-малко не беше така, нещо повече, на тях явно им харесваше да се ровят там, без да обръщат внимание на това, което става около тях. Трябва също да отбележа, че въпреки местоположението си, гълъбите бяха адски бели, все едно бях ...