Хората казват "когато губиш, не знаеш какво печелиш". Аз не съм загубила нищо. Няма как да загубиш нещо, което никога не си притежавал. Само че спечелих нещо много ценно - приятел. Позволявам си да те нарека така, защото така те чувствам. А колко ме беше страх. Ужасявах се от момента, когато ще те погледна открито, от това, което ще си мислиш за мен. Знам, че е много лесно да предизвикаш отрицателното отношение на хората. Дори се бях опитала да се подготвя за безразлично отношение от твоя страна. Но ти не си такъв, разбрах го. Ти си изключителен човек, когото съм щастлива, че познавам. А снощи пак плаках. Беше ми изключително тягостно и тежко. Мислех за дните, които неизбежно ще дойдат. А не искам да идват. Изглежда ме е страх от промяната повече, околкото съм си мислела. Аз съм силна, преживявала съм много промени. Но дали наистина съм такава или това е просто черупката, под която се крия? Не искам да си представям дните, когато ще си тръгвам и няма да мога да кажа "Днес ще ме вземеш ли с теб?". Имам нужда от минутите, в които мога да разговарям с теб, да споделя с теб дали съм щастлива или тъжна и от какво. Близък си ми, много. Не знам, осъзнаваш ли го, но е така. Знаеш толкова много за мен, понякога имам чувството, че ме познаваш от години. Когато разговаряме за нещо старо, което си мисля, че вече съм преодоляла, ти просто ми даваш друг поглед върху нещата. Това ми позволява да се отърся от много излишни и натоварващи ме мисли. Не искам да загубя това и затова ме е страх. Наречи ме страхливка ако щеш, но признай, че никой не иска да губи нищо хубаво в този живот. Но спирам вече. Само едно искам да ти кажа. Благодаря ти, че те има!