Тези дни като че ли слънцето се е изгубило, затова, за да върна светлината в деня си, първият ми спомен беше в жълто - като пясъчното на плажа в Китен, където заравяхме краката си.
Като лъчите, които се отразяваха в косите ми и оставяха бронзови спомени по кожата ти през лятото.
Като лимонадата, която заобичах и започнах да пия едва, когато ти започна да ми я приготвяш (с толкова много любов)
Жълто като жълтото в плюшеното ни одеало, което майка ти ни купи, и което е виждало какво ли не помежду ни ;)
Като жълтото в листата на есенния килим по паважа на парк "Света Троица", където се разхождахме преди повече от три години, държахме се за ръце и ти ми разказваше за слабите тоци, и платките :) (докато те слушах тогава осъзнавах колко много те обичам всъщност и как се влюбвах в теб с всяка изминала секунда. ВСЕ ОЩЕ СЕ ВЛЮБВАМ)
Като падащите звезди, които сбъдваха мечтите ни (понякога)
Жълто като най - вкусните бъркани яйца (без костилки :P), които трябва да носят твоето име...

P.S.: Аз и Ти ми звучи в цвят Слънце <3