Чувството за вина
С вина Животът ми ме окова...
Сменяше веригите си всеки ден,
според мястото, където ще кове...
Когато съм Щастлива, а виждам
страдащите ти очи - ме хваща тя!
Говори ми, че трябва да се жертвам аз
за другия, за да съм Добра и дори да
нямам никакви права...
Ако случайно пък си разреша да бъда
Себе си - съм Лошата...
И, без да се усетя, станах Сянката на
другия - за да бъда аз Добра...
Ако някой страда - трябва да го утеша!
Ако е гладен - да му дам!
Ако е болен - да го изцеля!
А ако има проблем - да го реша!
И аз давах всичко това - за да ме Има
и да съм Добра!
Зачерквах се - за да го има другия,
Изпразвах се - за да е пълен той,
Не съществувах, а раздавах части от Себе си...
И така страдаше тайно моята душа за своята съдба
и май живееше само чрез болката си тя...
Болка от това, че в сянката ù я нямаше нейната
Светлина!
А толкова силно желаеше я тя...
Познаваше само чрез другия Изгрева...
Грешеше и Объркана беше...
Обърка Състрадание със Съжаление,
Любовта със Жертвеността,
Добротата със Несъществуването си,
Лошотата със Отстояването си...
Сля своята душа с тази на другия,
Умря заблудена, че това е Любовта и
Виновна, че я има на Света!
© Петя Николова All rights reserved.
