Някъде там, във все още ненаписаните ми редове, морето ме вика.
Сама съм, но така съм напълнила стаята с теб, че само вятърът, който почуква по прозорците знае колко много искам да си тук, всъщност.
Ти си там, а аз съм тук, пък вечерта е едва в началото си и е толкова много пред нас.
Знам, че нощта ще бъде безсънна и така ми се иска да си тук, за да я споделим...
Тишината е така приятна, когато си наоколо и е далече от това да бъде плашеща.
Запълваш с присъствието си същата тази тишина и разхождаш мислите ми по крайбрежието.
Толкова много си ти и си толкова много там, а аз не знам как бих могла да те заключа в няколко реда, между точките, и запетаите...
Никога не бих си позволила своеволието да те заключа в ограничения.
Човек трябва да е изключително глупав или безразсъден, за да си помисли, че може да затвори морето.
Някъде там, в нечии все още ненаписани редове, романтиката е само на сцената.
Някъде там, в моите все още ненаписани редове, разливаш най - различни цветове и правиш живо ...