Някъде там, в крайчето на очите ми, е заседнала една мечта. Мечта потънала в тишината на устните ми; изгубила се в ударите на сърцето ми. Никога не съм я изричала гласно, дори на себе си не смея, защото знам, че ако отпусна душата си това ще коства живота ми...
Животът - низ от запомнящи се грешки и срещи; любови, разочарования, надежди; поредица от най - различни злополучия...
Някъде там, в ъгълчето на устните ми, са всичките ми копнежи, изречени и премълчани, но все така мечтани.
Мечти, за които си струва да се бориш и такива, за които си заслужава да умреш.
"Смъртта... след нея кое остава? Спомена за съществото или спомена за самата Нея - олицетворение на последния ни финал, материализирана в съзнанията ни, като жива твар с уста, очи и прочие; с восъчно жълти бузи повдигнати в усмивка, все едно ни се пули демонстрирайки своето превъзходство, и нашето безсилие. Какво ли се случва в главата ти, когато си я видял за кратко? Точно оня момент, когато разбираш, че нямаш време за план, ког ...