Имало едно дете, което на външност било като всички други деца, но имало нещо, което го отличавало от тях: способността му да говори с другите била отнета по рождение. Родителите му го били водили при много прочути лекари-специалисти, но всички те заявявали, че причината за това зло не се дължала на някакво физическо увреждане или умствена изостаналост и, следователно, не била в сферата на техните научни знания. Специалистите-психолози също били безпомощни. Те опитали всякакви техники и терапии, но не постигнали нищо. Промърморили нещо за психологическа травма, получена в много ранна възраст и си отишли.
Детето, което било момиченце, живяло при родителите си, много заможни хора, и не излизало никъде от богаташката им къща с градина, басейн и пълна с всякакви играчки. То мълчаливо си играело с играчките, нямало никакви другарчета на своята възраст и те много му липсвали. Нямало с кого да сподели богатия свят на своята фантазия, а когато родителите му ги нямало и домашната помощница се з ...