Динозавърското приключение на Джоди

ДИНОЗАВЪРСКОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА ДЖОДИ

На Джоди Болтън ù омръзна. Тя имаше коса, с която трудно се оправяше и един брат, който я дразнеше непрекъснато. Това бяха само две от нейните оплаквания. И точно когато животът ù стана толкова непоносим, че повече не можеше да бъде, Джоди се събуди един ден като динозавър. Имаше лилави и зелени петна по цялото тяло и дебели тромави крака.

Бедата започна, когато Джоди отиде на училище. Динозавърското тяло беше толкова голямо, че не можеше да мине през входната врата на училището. За да влезе, трябваше пет деца и един бодигард да бутат Джоди. Най-после успяха, но вече беше късно. Звънецът беше ударил. Щом Джоди влезе в класната стая, всички деца се уплашиха.

- Хей, приятели, не ме ли познахте? Аз съм вашата приятелка - Джоди - учуди се динозавърът.

В голямото междучасие всички деца закусваха и както винаги и Джоди беше гладна. Когато слезе в закусвалнята, децата предложиха да се пързалят по динозавърската опашка. На лавката падна голяма забава.

Вечерта Джоди започна да чете книга. Тя се разказваше за феи. Когато капна малка капка динозавърска сълза върху страниците, една фея излезе и попита:

- Какво те натъжава, скъпа Джоди?

- Откакто се превърнах в динозавър, нищо не е както трябва - нанасям щети, разсърдвам малките дечица... - отвърна тя.

- Не се тревожи! Когато си с мен, имаш право на едно желание - успокои я феята.

- Наистина ли? - учуди се Джоди. - Тогава си пожелавам...

От другата сутрин Джоди отново стана нормално момиче. Баща ù дари пари за всички щети, които динозавърът е нанесъл. Щом видя брат си, момичето се затича към него. А когато се погледна в огледалото - галеше своята, вече приятна за нея коса.

Ралица Костова