Джеси Джей

Хей, Джеси Джей,

Всичко ще бъде Окей!

            Спри за малко. Свали си слушалките. Дай на мислите си кратка почивка. Имаш време да се върнеш към текущите проблеми, които няма да ти избягат нито днес, нито утре. Твои са си завинаги, ще те следват, ще ти бъдат верни, независимо от всичките ти странности. Но сега… Отпусни се. Вдишай. Каква е миризмата, която усещаш? Седни на олющената пейка, на която квартално гаменче, тепърва откриващо сладостите на съзряването е написало с развълнуван почерк „кур”. Запали си цигара. Вдишай. Запрати струйка дим по следобеда. Просто така – без никаква мисъл. Сега погледни. Виж хората. Харесват ли ти? Виж – влюбена двойка, стара жена, ето там възрастен човек отделя хартиените отпадъци, от останалия боклук, преливащ от металния контейнер. Тънкият слой боклук на асфалта плавно се слива с тънък слой натежали от есен листа. А какво ли тежи в очите на жената отсреща? Малко дрипаво кученце, от онези, които винаги изглеждат неугледно е закачено на другия край на повода, чиято примка унило виси в дясната и ръка. Кученцето безучастно следи с поглед затлъстелите гълъби, клатушкащи се болнаво по площада. Сякаш мимолетен спомен за инстинкт, изгубен преди поколения го кара за момент да изръмжи комично и да се хвърли  напред.”Не, Джери!” или Боби! Или Луи! Джери, Боби или Луи увисва на своята каишка, прекатурва се по хълбок, изоставя мислите за лов и напуска, завинаги заедно със своята стопанка обхвата на вниманието ти. Там от другата страна седят жени на средна възраст и разпалено обсъждат някакъв въпрос. Едната върти в ръката си някакво клонче – набързо окастрено – единствено на самия му връх се подават две весели зелени листенца и свежо потрепват при всяко движение. Недалеч от жените започва конфликт. Две момченца се сбиват. По-голямото бързо взима превес и стиска главата на малкото в ключ. Майката, разпалена от разговора става и с бързи крачки тръгва към тях. Листенцата, красящи върха на клончето трептят, като малки знаменца. Голямото отбелязва край на първи рунд, пуска братчето си, дарява го с един последен звучен ритник и побягва по някаква уличка. Малкото става отърсва се и хуква след него, а майката се завръща да заеме почетното си място в разговора, прераснал вече в спор. А някой пък, през пейка само от теб, говори сам със себе си. На такъв диалог не е прието да се дава ухо по ред причини. Разни хора украсяват късния следобед. Виж майката, която важно наставлява малката си дъщеричка за нещо, виж старецът, който си свива тютюн, виж хлапето, което наперено пуши. И виж Джеси Джей. (следва)