-Добро утро!

- Добро утро! - Поздравяваш се на ум.
 Слънцето леко наднича през процепите на пердетата, усмихваш се на хубавият ден и леко се надигаш от леглото!
 Отиваш в банята и измиваш лицето си със хладка вода, всяко косъмче настръхва сънено! Приготвяш си чаша кафе и улисано зазяпваш през прозореца!
 Така започва всяка сутрин на един истински влюбен, дори и далеч от  любимият, ти се будиш с усмивка, че  той е там и го има!
 Най-красивите ми спомени са от тези мигове сутрин, когато се будех свита на геврече в него или когато се будех сама и чаках със трепет момента, във който ще сме пак заедно! Срещите ни не всеки път бяха толкова хубави, колкото утрините ни заедно, но бяха истински желани!
 
  * * * * * * * 

                       -Добро утро! – поздравих се отново!
 Ухилих се толкова радостно на слънцето, че си помислих, че и то ми отвърна! Толкова бях свикнала да се будя усмихната, че бях забравила: „Той ме остави!”
Изпаднах в ужас от тази мисъл! „Той наистина ме остави!”
 Слънцето започна да премигва и бързо се скри зад един преминаващ облак! Все едно разбираше какво става! Започнах да снова из апартамента като змия! Съсках, виках, ридаех и още не проумявах как бе възможно да забравя, че ме е оставил! Трябваха ми пет минути, за да си спомня вчерашната вечер!
 Едно съобщение, в нула часа - „Край!” Хванах телефона и разтреперена започнах да си ровя съобщенията, надявах се да съм сънувала! „О не, не е било сън!” – прошепнах си тихо!  Търкулна се първата, а след нея втората и докато препрочитах за стотен път съобщението цялата бях обляна в сълзи!
 
  * * * * * * * 

 Гръм удари земята! Порой започна да вали!
Той ме бе оставил!
   
  * * * * * * * 

 Времето минаваше, а аз все се връщах назад, за да си спомня какво е това нещо любовта!
                       - Добро утро! –поздравих се за сетен път!
 Усмихната сутрин, слънцето ме погали! Пак се будех щастлива! Бях разбрала, че най-скъпото нещо на света е това да даваш любов! А аз бях дала много!