Дупката пр 6Б Денят
Multi-part work « to contents
Следващите дни бяха кошмарни , не ... не толкова за мене персонално, ами бях дълбоко потресен от невероятните клиенти на клиниката. Минах набързо курса по бионика, където ми обясняваха например как се монтира опашка за кандидатките за морски русалки. Всъщност било много лесно – добавяха няколко прешленчета, добавяха извънредно интересна механична прибираща се берилиева конструкция, с която двата крака се събираха заедно и около тях се затваряше гъвкава обвивка във формата на опашка. По – сложно беше задължителната добавка, че клиентката трябваше да може да диша под водата. Майсторът касапин се захили и каза, че такова чудо, както е в популярните фантастични филми да слагат хриле под мишниците е наистина пълна измишльотина (вероятно това беше една от служебните им шеги за новопостъпили). На практика те ги монтирали подкожно на гърба с отвори над плешките и малко под кръста – така клиентката ще си диша нормално, в случая прекарвайки водата през хрилете. Големият проблем било обвързването на нервната система към искуствените биомеханични добавки. А още по-голям проблем бил случая, когато клиентката или незнае как да си управлява добавката си или когато тя е в безсъзнание и спешно се нуждае от външна помощ – добавяли авариен пулт за ръчно управление. При някои модели се прилагаше и дистанционен пулт.
Всъщност ми показаха безброй образци. Най интересният за мене беше случая, когато жена на определена възраст се е обградила с толкова много котки, толкова си ги обичала, че е решила и тя да стане една от тях. В случая добавяха опашка, нокти, които се криеха в пръстите, мустачки, ушички ... Стандартно добявяха котешка козина по цялото тяло в желаната разцветка, ... с която имаше известен проблем. Много сложно беше за Котараната да си сменя козинката с кожа, за това най – продаваната опция беше смяната да е само на лицето и на ръцете. С допълнително заплащане се коригираше ларинкса с цел да може притежателката да си общува с любимите си на истински котешки език.
UABBPS се занимаваше с безнадеждно искани или належащи модификации, глезотиите, като например монтаж на вътрешен вибратор с дистанционно, ги препращаха в Тату студията. Започнах да присъствам на сеансите със скенера, после разглеждахме и обсъждахме резултатите. Събирахме се тълпа зяпачи зад стъклото, запознавахме се с подробната документация по случая и наблюдавахме как в стаята приемчикът обайваше клиентите, четеше финалния протокол за предмета на модификация, изчакваше последното им ‘Да’ , събличаше ги за последен визуален преглед и накрая ги напътваше към скенера. После всичко вършеше автоматизираната система и в зависимост от сложността на модификацията до два часа клиентът беше готов. Прикрепваха към него служител от фирмата и го изпращаха у дома си.
За този ден ми беше пошепнато, че ‘моят’ случай ще бъде обработван. Вече като печен си заех мястото, попрегледах документацията на Ани, леко се втрещих от безбройните неща, с които природата я беше ощетила и договорените модификации, включващи крилца. И малко преди започването на сеанса видях
Колегата си конкурент , вторият преминал теста на милиардера !
Нещо ми завря под лъжичката, после започна да пари и ръката ми инстиктивно започна да се подготвя за юмручен удар по конкуренцията , ... когато ..
Той ме видя, озадачено ме разгледа, вероятно ме позна, гневният ми поглед не го спря и той с разтворени ръце се приближи към мен. За миг ми проблясна, тресна, и настъпи просветлението, че хитрата милиардерска лисица го е назначил за конкурент, обезсмисляйки и обезсилвайки всякакви единични мераци и ищения към дъщаря си.
- Приятно ми е, Боб – подаде ръка
- И на мен, Джей – ръкувахме се , е , неможе да се каже чистосърдечно и приятелски.
- Той ме цани за масажист, терапевт, рехабилитатор. Хилава е и се скапвам от физически процедури, а и с ума е доста под годините си
- Хм, мен пък ме прати тук вероятно да съм наясно с механиката й, аз вероятно ще съм този с чука и отвертката.
Вратата се отвори и в стаята с леко олюляваща се походка влезе Ани. Беше в стандартните си дрехи – Т_шъртка, панталонки и маратонки (както промърмори Боб). Вярно е, бяха маркови, ама си бяха ... маратонки. След кратък разговор, тя започна да се съблича, свали ортопедичния корсет и ..... в миг реших, че виждам такова нещо за пръв и последен път в живота си ...
© Пламен All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Малее, бягам да видя последната гледка в живота му
-
Хм, такъв епизод на 'пр' - тата насънувах, че ми настръхнаха косите и - не се отказвам от романтиката , 'която е в машините' (НЙВ)
-
Учителките са дистанционни, не знаеш ли? Холограми. Училищата са ферми за охлюви. А д-р Хаус е вече д-р Хаос-нахалост.
-
Честно казано бих предоставил романтичното продължение на когото поиска - включително да ме хвърли безвъзвратно в обятията на някоя русалка (даже и да ядат хора), защото имам още да копая в дупката, там ме чака с нетърпение таксиметърджията с манивелата
-
Виждам една русалка на челна стойка как маха от скалата на брега с опашката 😅
идеята е съвместна с щурака. добре, че сме само по идеите, не правим и колажи, че щяхте да видите вие! На Пламен всичките дупки с опашки щяха да са на колажи да са офлашкани! -
Пепи, не очаквах да срещна тук друг майстор копач по долните земи Аз съм нов в тази област и за по-лесно пратих извънземните да вършат тази работа, проблемът ми е, че те обичат БигМа_ци, бартер срещу екстракт .. (ааа, не, няма да го напиша сега точно какво). Признавам си, че почовърках в подсъзнанието и сега седя и се чудя - ти си любител на котешките или на рибешките опашки ? подшушни ми ... .. 'Помогнете на местния шериф! '
-
Пламе, дупки с опашки пълниш! 😅
-
Вал, ... предполагам, че е срещала много принцове на бели коне, но никога не се е заглеждала в катарамата отдолу, дето държи седлото и евентуалната мисъл да я откопчае и да плесне коня по задницата
-
Вал, имам робот, ама той записва само налудничави мисли и сега май става безполезен ... логично е да започне романтъчната част, дето съм доста слабичък
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
