Дяволска история
Кръчмето беше препълнено, но се сместих на ъгловата маса, откъдето се носеше откровен мирис на сяра и мухъл.
- Ако си хремав, ще издържиш – рече сервитьорът и отиде за поръчката ми. Заедно с нея донесе и шише „каменарка” за седящия вече там мургав тип, който веднага си наля от ментето. Две капки паднаха на дървото, задимяха и го прогориха. Мургавият небрежно ги бръсна, пък рече:
- Жива газирана вода. При нас с това си мием зъбите! – и се представи: – Асмодей.
Що-годе интелегентен човек съм, та попознавам митовете:
- Оня? От ада?
Събеседникът, разбрал страховете ми, се изсмя:
- Не бой се, не ти ща душата! Тук съм едва от седмица, а вече преизпълних плана. Политици, магистрати, бизнесмени, бандити… Докато се представя, и вече ме молят да ги купя. Не им пука от огъня, от жупела… Един ми обясни: „Аз и в ада ще се оправя. Ще изнасям гориво за рая, ще внасям ангелски крилца за бърза закуска!” Толкова души закупих, че Шефът ще отпусне премия. Ама друго е лошо…
Разбрал, че не идва за мен, аз се поотпуснах:
- Че какво? Поле за дейност имаш, евтина стока – бол, изнасяй и печели.
Асмодей помрачня.
- Скарахме се с колегите Мефистофел, Ариман, Сатанаил. Обвиняват ме в пиратство, правел съм дъмпинг с евтини покупки у вас. Какво ли не изредиха още: монополизъм, свръхпроизводство… Искат да сведа покупките до нуждите на местния пазар. А как да стане, като ме чакат на опашка да си продадат душичките, даже 10% комисионна ми дават…
Обзет от внезапна идея, извиках келнера:
- Я дай още литър менте да господина от мен! – и, като се приведох дискретно, запитах
- А за моята душа колко ще дадеш?
© Георги Коновски All rights reserved.
.
Браво!