May 17, 2008, 8:38 PM
Един ден от живота на контрольора
1607
0
5
5 мин reading
Днес станах рано. Някои хора смятат, че като сме контрольори, нямаме нормирано работно време. И сутрин си пътуват без билет и са си спокойни. Трябва да направя нещо за този будилник, звъни отвратително. Жената казва да си навивам джеесема, ама аз този апарат го използвам само когато тя ме търси или ме търсят от работата. На ми харесва да го използвам, бил вреден, влияел на потентността, такива неща. Чудите се как такъв като мен си е намерил жена? Ами намерих си и това, че съм контрольор, не значи, че не съм човек. Трябва да си призная, обичам да хващам нарушителите. За съжаление, от общината са ми вързали ръцете. Много малко мога да направя, за да накарам някой да си плати. Но пък и това ми е достатъчно. Щом усетя, че някой трепери, вече съм спечелил. Очите им ги издават, не смеят да те погледнат. Харесва ми да имам власт над такива. Е, не винаги преминава гладко. Жената спеше още. Ако не и бе дошло времето за събуждане нямаше да стане дори с топ да гърмиш около нея. Просто се завиваше през глава и захъркваше блажено. Аз това не го мога, всеки шум ме изнервя. Най-хубавото като контрольор е, че имам безплатен достъп до всички превозни средства. Обикновено ходиме на групички, за да плашиме повече хората, но аз обичам да действам сам. Сутрин е много по-лесно да хванеш някой. Тогава хората по-лесно плащат глобата. Качих се в тролея, последната му спирка е при моя блок. Още никой не се беше качил. Седнах най-отзад, за да имам видимост. Ето, на тази спирка се качи някакъв младеж с размъкнати панталони. Смотани тинейджъри, вероятно има карта за градския транспорт. Абе как може да облече такава гадост? Извърнах се и се загледах през прозореца. На следващата спирка се качи по-възрастен мъж и някаква пенсионерка с бастун. Още не беше време за проверка. След пет спирки тролеят се напълни. Време беше да започна. Ухилих се и веднага след това извадих униформата, скрита под якето ми. Трябва да го правиш бързо и с финес, впечатлява зрителите и всява респект.
- Билети и карти, моля.
Забелязах как трима започнаха да се озъртат притеснено. Усмихнах се на себе си, но запазих каменното си изражение. Късах билетчетата и надлежно проверявах картите за грешка. Винаги изисквах и лична карта при нужда. Скоро доближих един от тези, които гледаха уплашено. Той започна да си пробива път през тълпата. Не можеше да ми избяга. Бях избрал спирка, която беше най-отдалечена от следващата и когато тролеят изпадаше в задръстване. Стигнах до него. Гледаше уплашено, щеше да си плати като поп.
- Билетът ви, господине?
Той ме погледна изплашено и започна да рови в палтото си. Печелеше време, докато стигне до спирката. Извади портфейла си и ми показа картата си. Издъних се, беше валидна. Защо тогава се стресна толкова? Не че това не ми хареса, ама каква полза? Огледах се за останалите двама , те обаче бяха слезнали на спирката. Погледнах изплашения мъж преди малко. Той ми се хилеше предизвикателно. Бяха групичка. А този беше действал като примамка. И той слезе на тази спирка. Скръцнах със зъби и продължих да проверявам. Една жена беше с изтекъл срок на картата. Свалих я от тролейбуса.
- Госпожо, ако обичате, платете си глобата или ще потърся полицай.
- Но тя изтече вчера, днес отивах да я подновя.
- Това мен не ме касае, госпожо, аз съм длъжен да ви глобя.
Виждах я, че се тресе от нерви и това беше добре, ще си плати тя. Освен това заплатата ми зависеше от това. На ден трябваше да глобя поне петима.
- Но ако ви платя сега, няма да мога да си извадя карта.
- Това не е мой проблем, госпожо, дайте си личната карта.
Обикновено хората не искаха да го правят и си плащаха глобата на място, не им се занимаваше. И аз на това разчитах. В този момент изражението на жената се промени. Огледах се, наблизо нямаше никой. Какво и бе станало.
- Няма да ви я дам и няма да платя глобата.
- Госпожо. изчакайте така, ще извикам полицай.
В погледа и приблесна страх. Извади седем лева и ми ги хвърли.
- Ето ви ги, искам си билета за глоба, ще ви съдя и бъдете проклет.
Дадох и билета за глоба и дори си написах служебния номер. Никога не се стигаше до съд, не им стискаше. Денят започна добре. Не ми пукаше от отношението на хората. Нали им взимах парите, да ме наричат както искат. Не ми дремеше. Този път се качих в един автобус. Огледах се, повечето пътници не обръщаха внимание на околните около тях, а гледаха в една точка, слушайки музика, или четяха нещо, или просто зяпаха. Тези, които нямаха билет, се озъртаха постоянно, сякаш можеха да разпознаят някой контрольор. Някои колеги лесно се издаваха. Просто излъчването им беше контрольорско. Аз си зяпах просто така през прозореца и ставах невидим в тълпата, докато не кажех:
- Карти и билети, моля.
Мамка му, колега се беше качил в автобуса. Аз казах също заветните думи. И започнах проверка. Той ме изгледа учудено, но ме пусна да мина и да прегледам предната част на автобуса. За съжаление, не хванах никой. Няколко хора бяха дупчили след като чуха колегата. И недоразумението ми попречи да ги хвана. Слезнах на следващата спирка и тръгнах пеша. Хванах един трамвай. Там пипнах един добре изтупан господин. Плати веднага. Това не ми се бе случвало отдавна. Дори му благодарих. Продължих по маршрута ми за деня. Качих се отново в един автобус. Свалих някакъв младеж, веднага заподозрях, че не е с билет, озърташе се, беше неспокоен. Когато слязохме, той побягна. Бях готов за това и с две крачки го настигнах и хванах за якето. Опита да се освободи и не успя. Бях нервиран и готов да го пребия. Обаче той омекна и плати веднага. На обяд се отбих в едно кафене, където се събирахме контрольорите и обменяхме сведения. Казаха ми за един сериен бягащ, никой не бе успял да го хване досега. Дори имаше награда между нас за този, който го хванеше. Беше с зелени панталони и зелена риза и зелено палто. Винаги бил с тях. Ще се опитам да спечеля тази награда. Качих се в тролея на път за вкъщи. Един бабаит беше без билет, не поиска да слезе и се сбихме. Накрая слезе, когато извадих спрея. Плати глобата, ама аз се сдобих с посинено око. И преди ми се бе случвало. Прибрах се. Жена ми се погрижи за синината като ми донесе лед. Погали ме, за да ме успокои. Пуснах телевизията. Нашата фирма още се бореше за правата си. Ако не успееше, оставах без работа. Превключих канала. Не исках да мисля за това. Правихме секс с жената. Беше хубаво и след това заспах. На сутринта реших да стана по-късно. Събудих се с главоболие. Когато проверих в пощата, имах призовка. Мамка му, тая верно щеше да ме съди.
- Билети и карти, моля.
Забелязах как трима започнаха да се озъртат притеснено. Усмихнах се на себе си, но запазих каменното си изражение. Късах билетчетата и надлежно проверявах картите за грешка. Винаги изисквах и лична карта при нужда. Скоро доближих един от тези, които гледаха уплашено. Той започна да си пробива път през тълпата. Не можеше да ми избяга. Бях избрал спирка, която беше най-отдалечена от следващата и когато тролеят изпадаше в задръстване. Стигнах до него. Гледаше уплашено, щеше да си плати като поп.
- Билетът ви, господине?
Той ме погледна изплашено и започна да рови в палтото си. Печелеше време, докато стигне до спирката. Извади портфейла си и ми показа картата си. Издъних се, беше валидна. Защо тогава се стресна толкова? Не че това не ми хареса, ама каква полза? Огледах се за останалите двама , те обаче бяха слезнали на спирката. Погледнах изплашения мъж преди малко. Той ми се хилеше предизвикателно. Бяха групичка. А този беше действал като примамка. И той слезе на тази спирка. Скръцнах със зъби и продължих да проверявам. Една жена беше с изтекъл срок на картата. Свалих я от тролейбуса.
- Госпожо, ако обичате, платете си глобата или ще потърся полицай.
- Но тя изтече вчера, днес отивах да я подновя.
- Това мен не ме касае, госпожо, аз съм длъжен да ви глобя.
Виждах я, че се тресе от нерви и това беше добре, ще си плати тя. Освен това заплатата ми зависеше от това. На ден трябваше да глобя поне петима.
- Но ако ви платя сега, няма да мога да си извадя карта.
- Това не е мой проблем, госпожо, дайте си личната карта.
Обикновено хората не искаха да го правят и си плащаха глобата на място, не им се занимаваше. И аз на това разчитах. В този момент изражението на жената се промени. Огледах се, наблизо нямаше никой. Какво и бе станало.
- Няма да ви я дам и няма да платя глобата.
- Госпожо. изчакайте така, ще извикам полицай.
В погледа и приблесна страх. Извади седем лева и ми ги хвърли.
- Ето ви ги, искам си билета за глоба, ще ви съдя и бъдете проклет.
Дадох и билета за глоба и дори си написах служебния номер. Никога не се стигаше до съд, не им стискаше. Денят започна добре. Не ми пукаше от отношението на хората. Нали им взимах парите, да ме наричат както искат. Не ми дремеше. Този път се качих в един автобус. Огледах се, повечето пътници не обръщаха внимание на околните около тях, а гледаха в една точка, слушайки музика, или четяха нещо, или просто зяпаха. Тези, които нямаха билет, се озъртаха постоянно, сякаш можеха да разпознаят някой контрольор. Някои колеги лесно се издаваха. Просто излъчването им беше контрольорско. Аз си зяпах просто така през прозореца и ставах невидим в тълпата, докато не кажех:
- Карти и билети, моля.
Мамка му, колега се беше качил в автобуса. Аз казах също заветните думи. И започнах проверка. Той ме изгледа учудено, но ме пусна да мина и да прегледам предната част на автобуса. За съжаление, не хванах никой. Няколко хора бяха дупчили след като чуха колегата. И недоразумението ми попречи да ги хвана. Слезнах на следващата спирка и тръгнах пеша. Хванах един трамвай. Там пипнах един добре изтупан господин. Плати веднага. Това не ми се бе случвало отдавна. Дори му благодарих. Продължих по маршрута ми за деня. Качих се отново в един автобус. Свалих някакъв младеж, веднага заподозрях, че не е с билет, озърташе се, беше неспокоен. Когато слязохме, той побягна. Бях готов за това и с две крачки го настигнах и хванах за якето. Опита да се освободи и не успя. Бях нервиран и готов да го пребия. Обаче той омекна и плати веднага. На обяд се отбих в едно кафене, където се събирахме контрольорите и обменяхме сведения. Казаха ми за един сериен бягащ, никой не бе успял да го хване досега. Дори имаше награда между нас за този, който го хванеше. Беше с зелени панталони и зелена риза и зелено палто. Винаги бил с тях. Ще се опитам да спечеля тази награда. Качих се в тролея на път за вкъщи. Един бабаит беше без билет, не поиска да слезе и се сбихме. Накрая слезе, когато извадих спрея. Плати глобата, ама аз се сдобих с посинено око. И преди ми се бе случвало. Прибрах се. Жена ми се погрижи за синината като ми донесе лед. Погали ме, за да ме успокои. Пуснах телевизията. Нашата фирма още се бореше за правата си. Ако не успееше, оставах без работа. Превключих канала. Не исках да мисля за това. Правихме секс с жената. Беше хубаво и след това заспах. На сутринта реших да стана по-късно. Събудих се с главоболие. Когато проверих в пощата, имах призовка. Мамка му, тая верно щеше да ме съди.
© Иван Ганчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
А това значи ли, че трябва да се пътува без билети? Освен това аз лично познавам и много любезни контрольорки.
-
Благодаря ти за коментара Тъмнина, а коя е Иванова?
-
Как не ви е срам да говорите така?! Всички работят за едно парче хляб. А на всичкото отгоре цените на картите за София са много по-ниски, отколкото в други градове. Какво друго би могъл да стане човек ако няма почти никакво образование и е пред пенсия. За сведение, в Бургас вече почти няма гратисчии, след като във всеки автобус или тролей има контрольорка. Даже понякога по две. Така поне всеки си плаща билета, а преди се дразнех, защото пускаха циганчетата без билети да си обикалят целия град. Само че вече има контрольори на контрольорките. Обикновено и те вървят по двама и четох, че стрували на общината около двеста хиляди годишно. Лошото е, че когато попиташ защо в автобуса е мръсно или студено, ти отговарят, че не било тяхна работа. Нито пък било работа на шофьора, така и не разбрах на кого е работа. Но работата на контрольорите изобщо не е лесна, и е много неблагодарна - цял ден се занимаваш с цигани, пияни и простаци, да не мислите, че им е много приятно да я вършат! Моя позната стана контрольорка след като седем години работи в едно заведение без никакви осигуровки и за минимална заплата и затова сега е доволна. На много хора им липсва съвест, а тия, дето си плащат билетчетата, явно са "будали". А иначе разказът е много добре написан, хареса ми.
-
За информация не съм контрольор, написах го след като ме глобиха!
-
контрольори... само за съжаление са с мизерната си работа и още по-мизерната си заплата. може да ми действат на нервната система, но поне знам, че няма да стана като тях.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
