Oct 28, 2009, 11:58 AM

Един объркан феникс

1.2K 0 0

... И бавно вдиша смърт от поредната запалена цигара, и все тъй плавно притвори очи, отпускайки се назад върху стола, попит от хилядите ти, болезнени сълзи. В тези моменти на ярост и тъга, остана сам със собственото си съзнание и сякаш скри се от него, от света, желаеше ти милост и капка състрадание. Но измъкна се ловко от мига продължил не повече от невинна целувка на една отдавна отмряла любов. Рязко отвори зорко очи, отпи бавно от искрящата течност, играеща си с нежни светлини, по ръба на чашата – първо за миг, за два, за цяла вечност. Погледна ме – погледна ме, както никога до сега, в тях, в очите ти четях укора на едно отминало поколение, сякаш думите бяха безсилни да изразят такава нестихваща емоция. Изгаряш ме с поглед, привидно смяташе, че с моята раздяла щеше да започнеш сетне да живееш. Като че ли, щеше от моята пепел ти да се родиш. Всъщност това аз ли бях, или ти? Обърках се... Ах ти, колко коварно си, мое скъпо огледало...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ааас Ааас All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...