Една история... за колелета
Случи се преди много години... Бяхме деца. Ваканция е.
Улиците прашни, без асфалт - раздрани от засъхнали кални коловози на трактор. В махалата все още бяха лукс колелетата. А бе, всичко на всичко - един Балкан, ама с рамка. На един комшия... И докато той придремваше в къщи, синът му скришом измъкваше колелото - голяма веселба падаше тогава. Редувахме се (около десетина хлапета) да направим по едно кръгче.
Аз бях някъде от първите - тъкмо се бях научила да карам колело. Спуснах се от стръмното, надолу - и полетях ! Какво щастие!
Но... За миг нещо се случи- педалите превъртяха:
-първи коловоз...
- втори коловоз...
Ляво, дясно...
Неееееееее!!! Светът около мен се завъртя. Една голяма буца изсъхнала кал беше застанала на пътя ми.
- Махни се!!! - крещя й аз със пълно гърло. - Махни, бе!
А тя - не помръдва. Ехидно ме гледа със калните си очи... Не можах да й взема мярката... И - по очи. В целия си ръст се сгромолясах на земята. Надигнах се плахо. Останалите хлапе ...