Mar 14, 2008, 6:56 AM

Една изгубена любов

  Prose
1.5K 0 0
1 min reading

 Една изгубена любов

 

  Огън, мрак и тишина... Болка, ярост и тъга... Една любов... Една съдба... Една погубена душа...
   ... Къдравите й коси се вееха на ръба на скалата. Сините й очи се взираха в тъмнината. Крещеше... Дори Смъртта се молеше Бог да спаси душата й. Ръце, обляни в кръв, а сърцето й в ледени предгръдки се таеше... и крещеше, и крещеше, и крещеше...
   Бавно, но така уверено се спусна надолу. За миг се усмихна, та тя летеше. Вече бе свободна, но само за миг...
   Две силни ръце, ръце така познати, обичани и греховни, я изтеглиха обратно в света на живите. Защо?
   Прегърна я силно и се разплака. Молеше я, стенеше и виеше от болка, заедно с нея. Тихо й шепнеше колко много я обича. Попита я с насълзени очи :
 - Мила моя, помниш ли нашата нощ, нощта, в която бяхме само аз, ти и любовта ни?
   Тя се разплака и му отговори:
 - Помня, мили...
   Две години душите им се търсеха, но животът ги разделяше отново и отново, а толкова много се обичаха...
   А сега, когато отново се намериха и толкова се обичаха...

   СЕГА ТЯ БЕ ОМЪЖЕНА... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...