Едно сърце

И в това сърце се крие всяко нещо, което някога можеш да изпиташ. И всеки път, когато бъде наранено и всичко е пропаднало, то се мъчи да мечтае.  Мечтите умират трудно, но то продължава да вярва в тях, дори вече да са пепел и жарта да е изчезнала. И в него винаги надеждата за любовта ще умре последна, защото то най-силно обича. То най-огнено гори по този, за когото живее. Едно сърце побира всичката обич, която му е подхвърлена понякога, сякаш на уж. И то бива наранено без никаква мисъл. То е мястото, побиращо болката, която превъзмогва трудно и бавно, но успява. То е и мястото, пълно с усмивките на близките, които даряват сърцето ти със силата да не спре то, когато бъде разбито. Сърцето, то решава какво да изпитваш, дори и да не искаш. Дори когато разумът говори обратното, то определя твоите чувства. То те води, но ти рядко му даваш свободата да те управлява, нали? То е мястото, което е топлено от чаканата милувка, прегръдка, целувка… Едно е мястото, където отиват скритите сълзи. Едно е мястото, където То грее ли, грее, когато е влюбено. 

Това едно сърце имам аз! То е изпълнено с щастие, то е обляно в радост. И причината е негова! Едно сърце имам и то вече не е мое! Едно сърце имам аз и то е цялото негово!