Ефективност на логопедичната терапия

Сензорна интеграция и цветни асоциации по музикални мотиви

 

Йорданка Йорданова Донева

логопед в Първо средно училище „Свети Седмочисленици“

 

 

 

 

Effectiveness of speech therapy

Sensory integration and color associations to musical motifs

 

Yordanka Yordanova Doneva

speech therapist at First Secondary School "Sveti Sedmochiselnitsi"

 

 

 

SUMMARY

 

Introduction: In this article, the author focuses her scientific research on the essence of sensory integration and the abilities of sensory therapy to improve language-speech skills.

The purpose of the study is to test effective speech therapy approaches, as well as to establish the frequency of color associations and synkinesis in elementary school students with stuttering.

Successful techniques for improving language and speech skills in students through sensory integration therapy and art activities are reviewed. The growing number of children with sensory-integrative dysfunction and speech therapy problems determines the importance of the topic.

Methods and Hypothesis: Creating additional connections between the auditory and visual analyzer can stimulate the language-speech development and the fluency of speech of students with stuttering.

The purposes of the study are aimed at creating a non-standard methodology for logopedic therapy of stuttering, overcoming dysrhythmias in speech through sensory-integrative therapy, including color music therapy and establishing its possibilities for energy activation of the bioelectric activity of the brain and for removing tonic tension in stutterers.

 

The following were used: bibliographic, diagnostic, psychometric and statistical methods of analysis. A complex methodology has been created for the study of color associations and synkinesis in stutterers.

 

Results: The research contingent is 10 of primary school students with stuttering. The gender ratio is 7:3 in favor of boys. The highest frequency in color associations for musical tones marks the use of red, followed by orange, blue, white, yellow, brown, green, black. Art activities reduce stress levels and help students integrate body, emotions and spirit into one.

Discussion: The localization of stuttering damage is in the prosodic subsystem, which is located in the subdominant cerebral hemisphere (the right hemisphere - for right-handed people). Auditory-visual associations stimulate language development and fluency. Gestalt psychologists' assumptions about the innate correspondence between the sound "physiognomy" and the visual image were used.

The elicitation of "sound visual images" in students with stuttering has both diagnostic and psychotherapeutic focus/value. The analysis of the obtained data on the frequency of color associations does not claim to be valid beyond the limit of the studied group. This is a finding experiment. Of interest are the answers of the same type, where the matches exceed 30%.

 

Conclusion: Color association improves sensory responsiveness, communication skills, imagination, and overall cognitive functioning in students with stuttering. Dissociative foci in stuttering can be extinguished by creating new associative chains, leading to the emergence of sensorimotor chain reactions - fluent speech.

Between the two analyzers (visual and auditory) there are connections that are not sufficiently studied by neuroscience yet.

 

 

KEYWORDS: sensory-integrative dysfunction, sensory integration, color associations, stuttering, disassociative foci, sensorimotor responses

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

​

 

 

Въведение

Терапия за сензорна интеграция и логопедична терапия

 

Какво е сензорна интеграция?

Това е неврологичен процес за изпращане на съобщения (получени чрез сетивата) до мозъка. След това настъпва обработка и организиране на тази информация. Адекватният анализ на входящите данни позволява на индивида да се чувства комфортно и да бъде в състояние да реагира адекватно на изискванията към околната среда. В своята логопедична практика през последните години насочих научните си търсения към същността на сензорната интеграция и възможностите на сензорната терапия за усъвършенстване на езиково-говорните умения. Опитът и повтарящите се ситуации предизвикаха търсенето на отговор на следния въпрос: До каква степен езиково-говорните затруднения са свързани с дефицитите при осъществяване на сензорната интеграция?

Прегледах множество научни статии и в мен се затвърди убеждението, че езиково-говорните нарушения често се появяват заедно с трудности в процеса на сензорната интеграция. Изследователите на този проблем са стигнали до заключението, че има припокриване между езиково-говорните затруднения и SI предизвикателствата (Visscher et al. 2007; Klecan-Aker et al. 1995; Mauer 1999). Същите симптоми, които квалифицират детето като подходящо за лечение със сензорно-интегративна терапия, наистина могат да окажат влияние върху проблемното овладяване на езика, говора и способностите за учене на детето. Според тези автори дефицитите в планирането, организирането и последователността могат да имат дълбоко въздействие върху говорната изява, изучаването на езици и академичното обучение. Visscher и др. автори посочват, че определени говорни и езикови нарушения влияят върху двигателните характеристики по различни начини: когато речевата продукция е нарушена, проблемите в моториката са по-силно изразени. Учените отбелязват, че хората трябва да интегрират информация от множество сензорни източници, за да общуват ефективно (Massaro & Stork 1998; Magnee et al. 2008; Willems et al. 2007).

Магни и колектив дават сведения, че за успешното социално поведение, особено комуникацията лице в лице, информацията от множество сензорни източници трябва да бъде интегрирана адекватно. Научни експерименти за изображения на мозъка показват, че мултимодалната сензорна информация може да се обработва в споделени зони. Според проучване невроналната мрежа участва както в сензорно-моторната интеграция, така и в представянето на речта (Wan et al. 2010). В друго представяне на изображения на мозъка, областта на Брока, която традиционно се смята за езикова зона за обработка, бе установено, че тя също участва в тълкуването на действията. „Тези открития предоставят пряко доказателство, че действието и езиковата обработка споделят система за интеграция на високо ниво“. (Willems ).

Необходимостта от трансдисциплинарен подход при задоволяване на образователните потребности на деца със SI и езиково-говорни затруднения съответстват на здравия разум, както и на надеждните резултати от изследвания (Case-Smith, Atchison 2007). При децата със СИД всички сензорни канали функционират нормално, но не комуникират правилно помежду си. „Много клиницисти са съгласни, че прилагането на трансдисциплинарен подход, при който логопедите и професионалните сензорни терапевти прилагат съвместна терапия, е най-вероятно да насърчават максимално подобрение във всички области на развитие.“ (Атчисън). В терапевтични условия, цели, които се фокусират върху детето, а не индивидуалните цели на лечението, могат да помогнат на екипа от специалисти да разгърне пълния потенциал на личността. Всъщност лечението със сензорна интеграция е доказано чрез научни изследвания и клинични проучвания с ясно дефинирани параметри. Представени са и наблюдения за положителен ефект върху развитието на езика и говора (Pfeiffer et al. 2010; Fallon и др. 1994 г.; Рей и др. 1988 г.; Windeck & Laurel 1989; Ayres & Mailloux 1981; Clark & Steingold 1982).

Изследване на деца с диагноза РАС (разстройство от аутистичния спектър) установява, че съществуват значителни разлики след интервенцията в социалната отзивчивост при деца, получили терапия за сензорна интеграция в сравнение с тези, които са получавали само подкрепа за развитието на фината моторика (Pfeiffer et al. 2010). Изследване на деца с различни увреждания установява, че тези, които са участвали в терапевтична програма със SI дейности преди логопедичната терапия, показват по-високи езикови резултати след теста. (Fallon et al. 1994).

Освен благотворното въздействие на SI терапия за развитието на речта и езика, обратното също може да е вярно: Клиничният опит сочи, че „подобряването на сензорно- интегративните функции на детето ускорява хода на овладяването на езиково- говорните способности. Уменията на детето да реагира адаптивно в областите на речта и езика също повлияват положително сензорно- интегративните процеси” (Windeck и Laurel). По този начин лечението със SI- терапия и логопедичната работа се подсилват взаимно, което води до положителни ползи за децата с нарушения в сензорната интеграция, както и при тези с езиково-говорни затруднения.

Нарастващият брой на подрастващите със сензорно-интегративна дисфункция и логопедични проблеми детерминира значимостта на поставената тема. Сензорно интегративна дисфункция (СИД) първоначално е дефинирана от д-р A. Jean Ayres PHD, професионален терапевт и педагогически психолог, като неврологично „задръстване“, което пречи на някои части от мозъка да получат точно необходимата информация, за да се интерпретира подходящия сензорен отговор към тялото.

Целта на изследването е ориентирана към апробиране на ефективни логопедични похвати, както и установяване на честотата на цветните асоциации и синкинезиите при ученици от начална училищна възраст със заекване. Отправна точка е презентирането на успешни техники за подобряване на езиково-говорните умения при учениците чрез логопедична терапия, включваща едновременно с това сензорна интеграция и занимания с изкуство.

Една от най-важните психични дейности е възприятно-представната, наричана още сензорно-перцептивна. Тя се изгражда от усещанията, възприятията, представите и въображението. Резултат е на дразненията, идващи от обективната реалност и от вътрешната среда на организма. Благодарение на възприятно-представната дейност е възможно сетивното познание. То е по-нисша степен на познание в сравнение с логическото познание, но е неделим елемент от единната познавателна дейност.

В по-старата психология чрез усещанията са означавали прости елементи на съзнанието като цветове, звуци, миризми, т.е. субективни отражения на отделни признаци или свойства на обективните явления, предизвикани от физикохимични дразнители, които въздействат върху сетивните органи. При надпрагови дразнители в рецепторните клетки или в свободните нервни окончания на сетивните органи възникват възбуждения, които се провеждат по аферентния сетивен път през гръбначния стълб и мозъчния ствол до проекционните зони на мозъчната кора и там осъществяват съзнателно отражение на признаците.

Като най-проста форма на „сетивно познание“ (Ананиев) усещанията представляват основата на такива когнитивни процеси като възприятие, представа, мислене. Но всъщност те стоят в основата на съзнателните действия на човека. Различаваме външни (екстерорецептивни) и вътрешни (интерорецептивни) усещания. Към външните се отнасят: тактилни, зрителни, слухови, вкусови, обонятелни, температурни, усещания за болка и студ, равновесни, двигателни, вибрационни. Към вътрешните се отнасят сигналите, получени от вътрешните органи. Усещанията не са изолирани впечатления, които организмът пасивно възприема от външната среда, а се създават чрез активно двигателно повторение. И тъй като моториката и сетивността са неразривно свързани, активното въздействие върху средата прави възможни усещанията и определя тяхното съдържание. (Речник по психология, С., 1989)

През 1996 година Williams and Shellenberger формулират своята пирамида на ученето и подчертават, че обработката на сензорната информация и нейната интеграция е свързана с процеса на учене. Нашата сензорна система се състои от пет сетива. Освен тях, сензорната ни система съдържа още 2 специални системи. Вестибуларна - намира се във вътрешното ухо и изпраща информация до мозъка относно: баланс; движение; мускулен тонус. Координира очите, главата и тялото, анализира усещанията от ставите и мускулите. Проприоцептивна – нарича се още Карта на тялото от А до Я. Винаги можем да работим за развитието на сензорните системи и да определим позицията на тялото си, без дори да поглеждаме. Седемте сензорни системи (тактилна, вестибуларна, проприоцептивна, зрителна, слухова, вкусова и обонятелна) съставляват основата на развитието на пирамидата на ученето. Важно е да се открият дефицитите, които възпрепятстват способността за игра, самообслужване, социализация и учене, с цел да се подпомогне развитието на детето, за да бъде независимо във всички области на живота.

От неврологията знаем, че като синкинезии се означават съдружни неволеви мускулни съкращения, придружаващи изпълнението на двигателния или речедвигателния акт. Те са налице и при нормалната моторика. Тогава говорим за физиологични синкинезии, но те по-трудно се разграничават от т.нар. „рефлекси на положението“. Има и временно наличие на синкинезии- обикновено през периодите на начално приучване към нова двигателна дейност, която все още не е автоматизирана. Когато дейността се превърне в двигателен стереотип, синкинезиите изчезват. Пример за това са неволевите движения с език, които извършват децата по време на първоначалното им обучение по писане. Все още не са достатъчно проучени патологичните синкинезии, някои от които са видоизменена изява на други древни синергии от порядъка на филогенезата и антропогенезата. При децата в норма се наблюдават само физиологични синкинезии, свързани с говорната дейност. При деца и ученици със заекване е установено (чрез моторната скала на Озерецки- Гьолниц и DESK- 3-6), че при 9,3% от тях има снижени двигателни възможности. Моториката на заекващите се характеризира с обща вялост и незавършеност на изразните движения при тях. Миссуловин сочи, че при 9-19% от децата и учениците със заекване се наблюдават съпътстващи речта движения, амбидекстрия (38%) и ускорен темп на общите движения (при 90%). Насилствените движения съпровождат говора и се осъществяват в мускулите на лицето, шията и ръцете- например повдигане на вежди, намръщване на челото, примигване, показване на зъбите, разширяване на носните крила, трепкане с език, гримаси, отдръпване на главата назад. Тези движения по начина на изпълнението си се отнасят към тиковете и миоклониите, като засягат предимно мимиката. Съзнателните движения се осъществяват по време на говорния акт. Към тях спадат сложни двигателни актове, включващи цялата телесна пантомимика (например свиване на ръцете в юмрук, тактуване, тропане). При деца със заекване синкинезиите се появяват по време на говоренето или малко преди него (с трайност 2-3-5 секунди), а изчезват при пеене и бавен говор. Този научен факт намира приложение в методиката за отстраняване на заекването, като говорните упражнения се съчетават с ритмични движения на крайниците и музика. Някои от синкинезиите се срещат сравнително често и са толкова типични за това страдание, че могат да се разглеждат като съпътстващи признаци на заекването.

Аномалиите на говора се разделят на аномалии на плавността (дисфлуенсия- заекване и запъване) и аномалии на темпа (дистемпория- тахилалия- брадилалия). Нарушението на плавността обикновено е придружено от блокажи, спазми, повторения на фонеми и срички. То е емоционално стресиращ фактор за говорещия и не позволява нормалното протичане на комуникативния акт. Заекването е експресивен речеви проблем, който води до вторични поведенчески, емоционални и когнитивни отклонения. (Георгиева, Евстатиева).

Методи и хипотеза: Създаването на допълнителни връзки между слуховия и зрителния анализатор може да стимулира езиково- говорното развитие и безспазмената реч при учениците със заекване.

Задачите на изследването са насочени към създаване на нестандартна методика за логопедична терапия на заекване, преодоляване на дизритмията в говора чрез сензорно-интегративна терапия, включване на цветна музикотерапия, установяване на нейните възможности за енергийно активиране на биоелектрическата активност на мозъка и за снемане на тоничното напрежение при заекващите.

Използвани са: библиографски, диагностични, психометрични и статистически методи за анализ. Създадена е комплексна методика за изследване на цветните асоциации и синкинезиите при заекващите.

Д-р Росана Джорджи извършва специфични оценки чрез тестове, стандартизирани въпросници и клинично наблюдение на спонтанното поведение. Само една холистична, глобална оценка е полезна, за да се разбере как всяко дете получава, модулира, обработва и реагира на сензорен вход. След като сензорният профил бъде идентифициран, се преминава към интензивна и целенасочена терапия, която включва специфични показания за родителите, с тяхното пряко участие, а също така и за учителите.

Комплексната рехабилитация използва различни методи от кинезитерапия, ерготерапия, логопедия и психология. Непрекъснато се стремим да бъдем актуални, адекватни и адаптивни към индивидуалните нужди и особености на нашите пациенти. Колкото повече отношенията на детето с майката са живи, наситени със зрителни, слухови, обонятелни и вокални усещания, жизнерадостни мимики и игри, толкова повече сензорен опит придобива детето. Това обединява отделните части на реалното тяло в единна цялост, което е от съществено значение за психичното, социално и когнитивно развитие на детето. Движението е естествена потребност на всяко дете и е основно профилактично средство за укрепване на детското здраве.

Сензорната интеграция е сложен процес, при който се осъществява ефективно взаимодействие между човека и непрекъснато променящата се околна среда, което се основава на успешното интерпретиране на сетивните впечатления. Те постъпват в нервната система под формата на информация от сетивните системи (зрителна, слухова, обонятелна, вкусова, тактилна, проприоцептивна, вестибуларна и интероцептивна). Там тя се обработва и подрежда, а като резултат нервната система е готова да даде отговор. Този отговор се нарича адаптивен отговор и помага на индивида да се реализира успешно по отношение на неговото вътрешно усещане, моторика, емоции и поведение.

Какво е сензорно интегративна дисфункция? Състояние, при което нервната система получава впечатления от околната среда, но среща трудност при интерпретирането и обработката на сензорната информация, което води до липсващи или неподходящи адаптивни двигателни и поведенчески реакции. Нарушенията в сетивната обработка в ранна детска възраст са една от причините за изоставане в психичното и двигателно развитие.

Интерактивната игра (игра, в която детето и възрастният взаимодействат помежду си с цел познавателно и моторно учене), физическите упражнения и занимания още в ранна детска възраст, поставят основите за изграждане на осъзнато отношение към собственото тяло. Тренирането на отделните мускулни групи, съзнателният контрол при всяко извършвано движение и действие водят до усъвършенстване на способностите, както и изграждане на умения за саморегулация на поведението. Заедно физическото и психичното развитие постигат комплексно личностно, интелектуално и двигателно усъвършенстване. Движението развива всички сетива, подобрява физическата дееспособност и координационните способности, поддържа хомеостазата в организма. Движението е естествена потребност на всяко дете и е основно профилактично средство за укрепване на детското здраве.

В трудовете по психология на Борис Михайлович Теплов е описана „моторната природа“ на метроритъма. Според него тази природа се изразява при „тактуването с крак, клатенето на главата или цялото тяло“, а при някои хора – усилване на дишането и прочие . Възприемането на ритъма включва двигателни реакции, които са „видими“ като движенията на тялото, движенията на пръстите на ръцете при възприемане на инструментална музика и „невидими“ като движенията на гласните струни и гласовия апарат, учестеното дишане, мускулите и т.н. От представените реaкции се констатира, че ритъмът не се възприема само чрез слуховия канал, но винаги в съчетание на слуховия анализатор и двигателните рецептори.

Някои техники, които могат да се използват за целите на логопедичната терапия чрез творческа драма, са:

• Пантомима – форма на невербална комуникация, чрез която може да се

каже много само с езика на тялото;

• Импровизация – предварително планирани ситуации, при които действието

и диалогът са спонтанни и не са предварително формулирани;

• Ролеви игри – при тях участващите пресъздават реални житейски

ситуации, превъплъщавайки се в различни роли по предварителен сценарий;

• Импровизации за упражнение на сетивната памет - включват упражнения,

целящи усъвършенстване на петте сетива - зрение, обоняние, звук,

допир и вкус. Тези упражнения се използват и за усъвършенстване на

слуховите и зрителните възприятия;

• Емоции - чрез тези упражнения децата се учат да изразяват и осъзнават

емоциите си. Упражненията са под формата на ролеви игри, които

предполагат безопасна среда, където децата да изследват своите

собствени емоции, както и емоциите на другите;

• Импровизации по литературни образи - дават представа за приликите

и разликите между хората като физика, култура, възраст, религия и

етническа принадлежност. Чрез тези импровизации, пресъздавайки

герои от литературата, децата могат да опознаят различни образи;

• Диалози - чрез диалозите децата изразяват своите мисли, идеи и чувства;

• Синопсии- Цветни асоциации по музикални мотиви

• Разпяване с музикални скоропоговорки

• Драматизации по приказки- пресъздаването на театрални проекти по приказки, които учениците сами са измислили, които харесват или които са чули преди това, прочетени от учител или у дома.

През последните години в творческата си работа се изявявам като ръководител на модул „Музикален театър“. Методическият модел „Be Theatrical” (автор на термина Елена Ватралова) представлява събирателно наименование от „театър“ (theatre) и „мюзикъл“ (musical) и предоставя възможности за обучителни дейности и упражнения чрез театрални техники и музикални миниатюри, характерни за музикалния театър.

Тези дейности и упражнения, съчетани с подходящ саундтрак, са добра

възможност за създаване на театрално-музикален пърформънс с елементи на

музикален театър. Целта на методическия модел „Be Theatrical“ е да развива

детето според неговите възрастови и индивидуални особености, като

същевременно възпитава в дух на общочовешки ценности.

Основна хипотеза при разработването на методическия модел „Be Theatrical” е, че чрез интерактивната театрално-музикална комуникация, в основата на която

стои прилагането на адаптирани театрални техники и музикални миниатюри,

значително се подобряват уменията на децата за устно общуване. При този

процес се набляга на вариативността при комуникацията с театър, музика,

движение или дейности с елементи на театър под музикален съпровод, или

музикални дейности с движение и театрални техники. Тук следва да се отбележи,

че под умения за устно общуване се имат предвид както чисто продуктивните умения като говорене, така и тясно свързаните с тях в рамките на ефективната комуникация рецептивни умения като слушане. Основната цел на този тип комуникация е да се стимулират мотивацията и положителното отношение към овладяването на езиковите умения, като учениците учат неусетно, забавлявайки се в дружелюбна и стимулираща среда.

 

Резултати:

Сензорната интеграция (SI) е рамка, концептуализирана от д-р A. Jean Ayers, Ph.D. През 1970 г. Айърс се ръководи от принципа, че „интерсензорната интеграция е основополагаща за функционирането“, докато дисфункцията в сензорната интеграция води до трудности в развитието, ученето и емоционалната регулация. Следователно, за децата с дефицити на сензорната обработка може да се окажат предизвикателство регулирането на реакциите към ежедневни ситуации като обличане, игра, време за хранене и социални взаимодействия. SI описва как нервната система интегрира сензорната информация от входа в действие. Две структури могат да бъдат засегнати при нарушения на регистрацията и модулацията: лимбичната система и вестибуларната и проприоцептивната система. Вестибуларната система отговаря за сензорната информация, свързана с движението на тялото в пространството. Проприоцептивната система играе роля в обработката на сензорната информация на входа от ставите и мускулите. Когато има увреждане, може да се стигне до проблеми като изпълнение на прости мануални задачи: например пляскане с ръце. Айърс предполага, че вестибуларната система е отговорна за решаването дали ще действаме на стимул или не, докато вестибуларните ядра регистрират визуални стимули и им придават смисъл. Прекомерната или недостатъчна реакция на тактилно или вестибуларно въвеждане може да доведе до гравитационна несигурност или страх от движение, тактилна отбрана или и двете. Предположението на Айърс за амигдалата, играеща важна роля в сензорната регистрация, е подкрепено от скорошни проучвания, които свързват амигдалата с асоциации за възнаграждение. Например, хиперактивирането на амигдалата поради контакт с очите, може да е причина хората с разстройство от аутистичния спектър (ASD) да избягват контакт с очите.

 

Терапията за сензорна интеграция (SIT) се извършва главно от професионални терапевти, за да помогне на децата да подобрят обработката и интегрирането на информацията от сензорните входове, за да получат подходящ адаптивен отговор към ежедневните стимули. По време на игра „точното предизвикателство" се предоставя чрез сензорно-моторни дейности. SI обикновено се използва за подпомагане на проблеми, свързани с развитието, поведението и ученето на децата при разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, нарушения на координацията на развитието и затлъстяване в детска възраст. SIT (терапията със сензорна интеграция) повлиява положително реакцията на детето към усещане чрез намаляване на стреса, повишаване на адекватните адаптивни реакции към сензорни стимули и социални взаимодействия. Интервенциите със SI обикновено се извършват в дома, общността, училищата и клиниките.

 

Сензорната интеграция основно се прилага като интервенция за деца с нарушения в развитието и поведението. Дейностите, включени в SI, осигуряват вестибуларни, проприоцептивни, слухови и тактилни стимули, които от своя страна организират и подобряват работата на сензорните системи. Такива стимули се предоставят по време на игра с помощта на четки, люлки, батути, топки и друго оборудване, използвано за предизвикване на проприоцептивни, тактилни и вестибуларни предизвикателства. Дейностите могат също така да включват дълбок натиск, компресия на ставите, упражнения и масаж на тялото за подобряване на състоянията на възбуда. Прилагането на ASI изисква сетивно-моторните дейности да са насочени към специфичните области на трудност, които се намесват в ежедневието на детето; следователно сензорната интеграция се включва в играта. Дейностите обикновено засягат повече от една сензорна система наведнъж и задействат проприорецептори на мускулите и ставите, рецептори във вътрешното ухо, както и слухови, зрителни и тактилни рецептори на кожата. Резултатите от интервенциите се събират редовно и при необходимост се правят корекции в плана за интервенция. Крайната цел на SIT е да подобри сензорната обработка на нервната система, организацията, интеграцията и двигателното планиране.

 

Интервенциите на ASI се основават на невропластичност, като имат за цел да подкрепят нервната система чрез опит. Насочваното участие в сензомоторни дейности, включени в играта, може да насърчи невропластичните промени, водещи до адаптивно поведение в резултат на преживяванията по време на интервенцията. Тази практика се основава на идеята, че невронните мрежи се формират в резултат на опит. Принципът на ASI за невропластичност е потвърден от проучвания, които показват, че гризачите, отглеждани в обогатена среда, имат модификации в мозъчната организация . По този начин се демонстрира, че мозъкът прави връзки в резултат на взаимодействието с околната среда и обучението. Освен това, скорошно проучване на Drobnyk et al. предполага, че ASI може да има положителен ефект върху деца със синдром на Rett , като подобрява тяхната скорост на хващане. Като се има предвид, че това е толкова тежко инвалидизиращо състояние, дори малко подобрение може да бъде от голяма полза. Практикуващите сензорна интеграция посочват три категории ползи: подобрена способност за фокусиране в образователна, терапевтична и социална среда, намалено неподходящо поведение, като например самонараняващо поведение, и подобрено невронно функциониране, което се случва в дейности като език, говор и четене.

 

Сензорните дефицити се измерват чрез сензорния профил, който се оформя след интервюта с родители, преглед на докладите за оценка на децата и наблюдение на поведението им. След оценката на данните се създават цели за насочване към проблемните области. Въпреки това, диагностицирането на нарушенията на сензорната обработка все още е предизвикателство. Милет класифицира сензорните разстройства в три категории: разстройство на сензорната модулация (свръхотзивчивост, недостатъчно реагиране и сензорно търсене/желание), разстройство на сензорната дискриминация и сензорно базирано двигателно увреждане (постурално разстройство и диспраксия.

Сензорната интеграция е включена в интервенциите по трудова терапия, които се фокусират върху насочването на детето към ситуации, богати на сетивни преживявания и насочени към сетивните нужди на индивида. Над 95% от професионалните терапевти съобщават, че включват SI в практиката си. Терапевтът настройва средата, за да създаде необходимите предизвикателства, които ще насърчат самонасочването и адаптивния отговор в двигателните, афективни, сетивни и когнитивни дейности. Kashefimerhr съобщава, че програмите за трудова терапия, използващи SI, показват значително подобрение в модификацията на децата на нефункционално поведение, комуникация, умения за взаимодействие, обработка и двигателни умения и адаптация към околната среда.

 

Контингент на настоящото изследване са 10 ученици със заекване от начална училищна възраст. Съотношението по пол е 7:3 в полза на момчетата. В хода на провеждане на комплексните логопедични занятия, съчетани със сензорна терапия и музикален театър, установяваме, че най-висока честота при цветни асоциации за музикални тонове бележи употребата на червен цвят, следван от оранжев, син, бял, жълт, кафяв, зелен, черен. Заниманията с изкуство снижават равнището на стреса и помагат на учениците да интегрират в едно цяло тялото, емоциите и духа. Сензорно-интегративната терапия подпомага комуникацията и социалното взаимодействие. Улеснява започването и поддържането на взаимоотношения с връстниците. Създава рутина при прилагането на ежедневни процедури и дейности. Академичните умения се подобряват, има данни за прогрес в плавността на говора ( с 20%), ефективно четене и писане. Обработката на информацията както от слуховите, така и от зрителните модалности води до успешно приложение на дейности, които включват затворена визуална работа и задачи за внимателно слушане. Подобреното двигателно планиране, повишеният мускулен тонус, активната подкрепа на вестибуларни и проприоцептивни сетива може да улесни уменията за писане и безспазмена реч.

Обсъждане: Д-р Айърс описва четири нива на сензорна интеграция:

 1-во ниво (първични сензорни системи) – включва докосване, баланс,

движение и позиция на тялото;

 2-ро ниво (сензо-моторни умения) – схема на тялото, използване на двете

половини на тялото, моторно планиране, формиране на предпочитана ръка;

 3-то ниво (перцептивни двигателни умения) – слухова и зрителна

дискриминация, развитие на говор и език, око-ръка координация, целенасочена

дейност;

 4-то ниво (академична готовност) – академични умения, сложни двигателни

умения, регулация на вниманието, организация на поведението, самоконтрол и

самочувствие.

Локализацията на увреда при заекване е в прозодическата субсистема, която е разположена в субдоминантната мозъчна хемисфера(дясното полукълбо- за десноръките). Слухово-зрителните асоциации стимулират езиковото развитие и плавността на говора. Използвани са предположенията на гещалтпсихолозите за вроденото съответствие между звуковата „физиономия“ и зрителния образ.

Предизвикването на „звучни визуални образи“ при ученици със заекване има както диагностична, така и психотерапевтична насоченост/стойност. Анализът на получените данни за честота на цветните асоциации няма претенцията за валидност извън предела на изследваната група. Това е един констатиращ експеримент. Интерес представляват еднотипните отговори , при които съвпаденията надвишават 30%. ( Например тонът до от първа октава(с1) се свързва с червен цвят при 60% от изследваната група, ре(d1)- 50% бял…)

Човекът може да обвързва звук и цвят в нещо цялостно(синкретично възприятие), при което дразненето в едната модалност (напр. слухова) предизвиква допълнителен отговор и в друга модалност (напр. зрителна) без актуален дразнител. Цветовият език функционира не на равнището на съзнанието, а в подсъзнанието.

Прототипната теория, разработена от Е. Рош и Дж. Лейкъф, третира темата за цвета в термините на универсалиите в човешкото мислене, култура, езиково съзнание и подсъзнание. Центърът и ядрото на нормата за асоциации на цвят съдържат названия на прототипите, названия на две от най-типичните качества и културизации на прототипите, т.е. семантеми от I и II ранг.

Възползвайки се от натрупания теоретичен опит в тази област, ние предлагаме на учениците да прослушат избрано произведение ( например „Щастлива музика“ и „Звукови икони“ на композитора Стефан Драгостинов, „Картини от една изложба“- М. Мусоргски, откъс от симфония на Хайдн или опера на Римски- Корсаков, „Жар-птица“- Скрябин, музика от Веберн, Лист, Берлиоз, Камий- Сен-Санс, Масне…). Кантата „Щастлива музика“ е  визуализирана от японския график Сусумо Ендо. Първата група може да прерисува изображенията от екрана на компютъра, а втората група да рисува собственото си „видение“(звукоцветоусещане). В края на часа учениците сравняват звучните картини и разказват кратко своята версия. Броят на говорните спазми намалява с около 20%. Опитът да се измести вниманието от неудобството на вербалната изява към успешната изобразителна дейност на фона на красива музика, дава позитивни резултати. Активността и коментарите са изненадващи.

Децата имат по-развита сетивност за звукоизобразителните моменти  и преживяват усещане за справяне с проблемите, когато им се дава възможност да допълват с тяхната фантазия. Запазените способности за асоцииране и образно мислене са добра основа за изграждане на останалите процеси. Цветното асоцииране по музикални мотиви може да се разглежда като компенсаторен механизъм за преодоляване на прозодичните нарушения. Не е без значение и фактът, че се дава изява за себеизразяване. Този хуманистичен момент в терапията подкрепя разбирането за уважение към уникалността на всяка личност, културната идентичност и събуждане на скритата мотивация за продължаване на терапията. Творческата активност снижава равнището на стреса и позволява интегрално възприемане на света, увличане на детето като цялостно същество. Не на последно място е енергийното активиране на мозъка, снемане на тоничното напрежение, творческа изява и разказване на история последователно, като се следват езикови инструкции и се спазват говорните правила. Цветното асоцииране подобрява цялостно комуникативните умения на подрастващи с нарушена плавност на речта.

 

Професионалният терапевт при патологии на неврологичното развитие има за цел да развие и подобри способността на детето да действа чрез насърчаване и засилване на неговите интереси в постепенен процес на включване в неговата среда: живот-дом-училище и в различни извънкласни контексти.

По време на интервенцията терапевтът е много внимателен, за да осигури стимули, подходящи за възможностите на детето, зачитайки неговото емоционално състояние и благосъстояние. Чрез клинично разсъждение терапевтът е в състояние да поддържа баланс между способностите на детето, неговите нужди, нивото му на развитие и вътрешната му мотивация, променяйки средата и сензорните и двигателни компоненти на дейността по всяко време.

В съответствие с теорията, целите и напредъкът се проявяват видими промени като: способност за участие в сензорни дейности, способност за регулиране на нивата на възбуда/активиране, подобряване на сензомоторните умения и участие в дейностите от ежедневния живот по независим начин. В допълнение към директната намеса, терапевтът си сътрудничи с родители, учители и други полагащи грижи, участващи в живота на детето, за да им помогне да разберат поведението му от сензорна гледна точка, да адаптират средата към неговите или нейните нужди и в крайна сметка да създадат сензорни и двигателни преживявания, необходими дори в значимите среди на ежедневието му.

Въпреки че теорията първоначално е била разработена за деца с обучителни затруднения, Айърс признава полезността на теорията за други клинични популации. Например, Ayres и Tickle (1980) прилагат теорията към деца с разстройство от аутистичния спектър, като отбелязват, че тя допринася за намалена реактивност към тактилни стимули и други видове стимули, които пречат на способността им да играят, учат и взаимодействат. Оттогава принципите на сензорната интеграция се прилагат към различни популации, включително деца, родени в риск и/или с регулаторни проблеми, деца с разстройство от аутистичния спектър, хиперактивност (ADHD) и деца с лишения от достъп до околната среда.

В заключение, теорията и принципите на Ayres бяха разширени и актуализирани през годините. В този сектор са направени много крачки напред въз основа на научния прогрес и клиничната практика. Понастоящем сме постигнали важни етапи в областта на невронауките, които могат да ни предоставят строги научни данни за напредък в разпространението на подхода към сензорната интеграция. В Италия научната общност, здравните органи и училищата насърчават достъпа до услуги, за да гарантират интервенции, насочени към подобряване качеството на живот на децата със сензорни нарушения и техните семейства.

През 1972 г. Айърс пише за една от най-важните характеристики на своята теория: самата сензорна интеграция. Тя предполага, че сензорните системи не се развиват независимо една от друга; а по-скоро визуалната и слуховата обработка зависят от основните сетива, центрирани върху тялото (Ayres, 1972a, 1972b, 1972c, 1972d). Според нея сензорната информация не се обработва изолирано и, като се има предвид тази съществена характеристика на централната нервна система, терапевтичната интервенция, която включва усещане, за да повлияе на мултисензорното възприятие, ще повлияе на ученето и поведението. Ayres (1961) предполага, че чрез развитието на сензомоторните функции и по-специално чрез улесняване на адаптивните соматомоторни реакции, човек може да развие по- добри възможности за учене, четене, математика, зрително и слухово възприятие и изпълнение на квалифицирани двигателни задачи.

 

Бърз тест за сензорно-интегративна дисфункция

Предучилищна възраст:

- Има трудности при преминаването от пелени към гърне/тоалетна

- Свръхреакция от стимули като светлина, звук, допир

- Не разбира, че е било докоснато или се е ударило, ако действието не е с много голяма интензивност

- Има проблеми с ученето и/или със задачи, изискващи фина моторика – рисуване с молив, обличане, завързване на връзки

- Изглежда неуверено при движение, тромаво

- Има проблеми с усвояването на нови двигателни действия

- Често навлиза в личното пространство на другите и/или докосва всичко по/около тях

- Детето е в непрекъснато движение /тяло или крайници/

- Трудно създава приятелства. Агресивно или пасивно към околните

- Интензивно настойчиво, трудно се успокоява, труден преход

- Резки промени в настроението, неочаквани и непредизвикани изблици

- Изглежда слабо, предпочита дейности без движение

- Не разбира добре устни инструкции

- Речта е неразбираема

 

Училищна възраст:

- Прекалено чувствително към стимули – шум, светлина, допир

- Често става от мястото си, непрекъснато помръдва или се мести

- Изглежда притеснено/изнервено в час

- Лесно се изморява в час/на площадката/в междучасието

- Работи много бавно в час

- Има проблем с извършването и/или избягва задачи, свързани с фината моторика

- Изглежда тромаво, често се препъва

- Има затруднения с ученето

- Предпочита агресивни игри /борба и т.н./

- Трудно създава приятелства/контакти

- Изглежда слабо, предпочита дейности без интензивно движение

- Трудно преминава от една задача към друга

- Обърква се при подобно звучащи думи, разбира погрешно въпроси или инструкции

- Трудности при четенето, особено на глас

- Липсва плавност при говорене, колебаещ се ритъм/мелодика

 

Заключение: Заниманията с музикален театър подкрепят логопедичната терапия. Цветното асоцииране по музикални мотиви подобрява сензорната отзивчивост, комуникативните умения, въображението и цялата когнитивна дейност при учениците със заекване. Дисасоциативните огнища при заекване могат да бъдат потушени чрез създаване на нови асоциативни вериги, водещи до появата на сензомоторни верижни реакции- безспазмен говор. Между двата анализатора (зрителен и слухов) съществуват връзки, които все още не са достатъчно проучени от невронауката. Маркерът "нарушена плавност" при СИД е основание за комбинираното приложение на сензорна и прозодична терапия.

 

 

 

 

 

 

Използвана литература:

 

Алмалех, 1999: М. A l m a l e c h, Bulgarian Norm of Word Associations for Color Terms. − In: Proceedings of the 5-th International Congress of the International Society of Applied Psycholinguistics, Ed. M. de G.Pinto, J.

Veloso, B. Maia, Faculdade de Letras da Universidade do Porto,

 

1.Речник по психология, С., 1989

 

2.Schaaf RC, Nightlinger KM. Occupational therapy using a sensory integrative approach: a case study of effectiveness. Am J Occup Ther. 2007 Mar-Apr;61(2):239-46. [PubMed]

 

3.Lane SJ, Mailloux Z, Schoen S, Bundy A, May-Benson TA, Parham LD, Smith Roley S, Schaaf RC. Neural Foundations of Ayres Sensory Integration^®. Brain Sci. 2019 Jun 28;9(7) [PMC free article] [PubMed]

 

Интернет- източници:

 

http://synesthesia.prometheus.kai.ru/zwet-sl_r.htm

 

https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%87

 

https://prevantivnamedicina.com/wp-content/uploads/2021/09/broj19_web.pdf

https://fnoi.uni-sofia.bg/wp-content/uploads/2022/11/Sbornik_Obrazovanie_Izkustva_2022_web_Optimized.pdf

 

https://fnoi.uni-sofia.bg/wp-content/uploads/2022/11/Sbornik_Obrazovanie_Izkustva_2022_web_Optimized.pdf

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK559155/

 

http://logoped-elbo.eu/wp-content/uploads/2014/05/dyspraxia-sid-E-Boyadjieva.pdf

 

https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%87+%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8

 

https://pfpu.bg/wp-content/uploads/2023/12/Module-6-Sensory-integration-and-sensory-integration-dysfunction-V2.pdf