* * *

Отиват си в буйна надпревара последните минути на годината. Заминава си тя - скъпата ни гостенка. Изживяхме заедно 365 дни случвания с по 24 часови мечтания, разделени на 60 минути размисли и важните 60 секунди действие.

Толкова малко и толкова важни!

Изнизват се като дим през комина през зимата, като родопските песни - извити и високи, стигащи чак до космоса, но кратки.

А после търсим дните ù - в моментите, в миговете, в горещите спомени, в себе си, в приятелите, във всичките 365 старания да бъдем по-добри.

Те никога няма да се върнат. Като детството, което отминава толкова бързо и се помни завинаги.

Тя си отива!

2012-тата гостенка и приятелка, с която имаме толкова много преживявания. Първата ми диплома, първото ми следване, първата ми работа.

Тя ме научи, че не е важно кой те обича и кой не те. Винаги ще има някой, който да не те харесва, който да ти завижда и на когото да не си удобен.

Защото такъв е животът!

Важното е да бъдеш себе си, да отстояваш позицията си и мнението си, дори то да е различно от това на останалите.

Тя нарече пръстените на Ладуване и ме събра с онази, която трябваше. После ме раздели с нея, защото така е трябвало.

Научи ме да прощавам не само на Поклади.

Научи ме да мълча не само на Еньовден, докато наливам "вода от всичките чешми", но и да договоря, когато е нужно.

Сбогом, мила!

Идват нови 365 - успехи, мечти, копнежи, вярвания, усмивки, целувки - нови и истински борби за по-добро бъдеще...