Добър човек беше Наско,добър ама глупав.То и глупоста му го утрепа,ама така го утрепа че и добротата му не му помогна.Удави се бай ти Наско като пале в чувал,щото и да плува не може,нали е глупав.Всичко почва от там дето попа в наше село реши да води търговията.Каза ми ти попа че ще е търговец и това е,няма мира от тогава.Та в една майска сутрин наш поп Неделчо реши да продава на комлука в съседния град две дисаги с морска сол.И нали бай ти  Наско добъв ама глупав човек ,веднага си предложи услугите.Натовариха на едно пусто магаре двете дисаги и бай ти Наско от горе му и айде друм.Преди да тръгне Наско попа му рече изрично да не прехожда от стръмното на реката,нищо че пътя е по-къс,да не перхожда да не даде зян солта че и магарето.Тръгна човека верен другар на магарето и по ум толкова верен по пътя ама нали си е глупав решил да размишлява:

-Абе аз сега защо не мина от тука по стръмното че да стигна два дена по-рано у градския комлук ,че да продам солта и да спечеля време на наш поп..хем аз ще се върна по-рано хем попа ще си чини парите по рано?

Е вървял вървял с магаренцето си и като стигнал до стръмното на реката на вместо да продължи юрнал магарето по нанадолнището.Ама магарето се оказало по-умно от него и се запънало като марко на косово поле.не ще и не ще.седи си на средата на пътя цвили като заклано и не мърда.Слезнал наш Наско и започнал да бута магарето по задницата,а то горкото като мубило един къч,бай ти наско се прекатурил назаде и си лопнал главата в един камък.Абе добър бил човека ма глупав.Освестил се па като му скимне нещо на глупака то и пусто магаре не може да се обърне срещу му,та хванал дисагите със солта и айде на рамо и айде по стръмното.То било вече тъмно,слизал глупецът по нанадолнището па като се подхлъзнал па като се претрепал надолу па и торбите не пуска говедното и цоп в реката.А то реката не е рекичка а река ,яка буйна като разгневени прасета преди ядене шупти.та го обърнала на две на три с хастара на вън и го удавила.А магарето кротко си мучало от горе му и с бавни крачки обърнало се и поело към селото.