Jun 15, 2006, 5:47 PM

Глас от прозореца 

  Prose
1264 0 2
7 min reading
Сутрин изчаква да отмине шума на пиковия трафик, отваря широко прозореца, и започва да говори, понякога с часове, докато не прегракне, или дъжд не я принуди да се скрие.
Коментарът й по повод кампанията за изтребване на бездомните кучета звучеше така:
- Животинките, миличките! Вашта мамица, изтрепахте ги... Кмета да го затворят в кучкарник… що ги не храните… напълнихте кофите с развалени кюфтета, на душиците нищо не дадохте… Убихте ги, Господ Вас ще убие… но малко ще ви е! Да ви е… майката, лоши хора, зли хора.
Когато убиха виден мафиот от квартала, тя първа направи подробен репортаж:
- Убиха го! Аз видях! Жестоки хора, много лоши, ваш’та мамица… ей тука на седмия етаж живееше… кротко момче… все хранеше живинките… и хубава кола караше… лъскава, с тъмни стъкла… съсипаха я, тяхната верица… гръмнаха го, горкото момче…сираци остави! Министъра да влиза в затвора!
Друг път уведоми съкварталците за предстоящата циркова премиера в парка:
- Ей го на, разпънаха го! И вътре едни големи пилци тича ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Недялкова All rights reserved.

Random works
: ??:??