Глас от прозореца

Сутрин изчаква да отмине шума на пиковия трафик, отваря широко прозореца, и започва да говори, понякога с часове, докато не прегракне, или дъжд не я принуди да се скрие.

Коментарът й по повод  кампанията за изтребване на бездомните кучета звучеше така:

- Животинките, миличките! Вашта мамица, изтрепахте ги... Кмета да го затворят в кучкарник… що ги не храните… напълнихте кофите с развалени кюфтета, на душиците нищо не дадохте… Убихте ги, Господ Вас ще убие… но малко ще ви е!  Да ви е… майката, лоши хора, зли хора.

Когато убиха виден мафиот от квартала, тя първа направи подробен репортаж:

- Убиха го! Аз видях! Жестоки хора, много лоши, ваш’та мамица… ей тука на седмия етаж живееше… кротко момче… все хранеше живинките… и хубава кола караше… лъскава, с тъмни стъкла… съсипаха я, тяхната верица… гръмнаха го, горкото момче…сираци остави! Министъра да влиза в затвора!   

Друг път уведоми съкварталците за предстоящата циркова премиера в парка:

- Ей го на, разпънаха го! И вътре едни големи пилци тичат, с ееей такива очища, щрауси били викат, ама пък колко дрискат, осраха поляната... ама интересно ще е, и камили ще показват, и дечурлигата ще се радват, само да не мъчат горките животинки… те родителите им са за бой, ама то сичкото се връща на тоя свят -  Господ ще ги накаже!  Тая гюрюлтия ще ни подлуди, мамицата им, как ще се спи вечер, ама ще извикам милиция, какво са опнали тия шатри на хубавата зелена тревица, изпомачкаха цветенцата, ай сиктир!

Веднъж реши, че не заслужаваме да ни се говори на български и нахока една съседка, задето си изхвърля хляба в боклука, вместо да го дава на птиците Божии:

- Бонджорно, диваци, ио нон соно булгара, италиана съм, е молто дифичиле фар ви капире, щото нищо не отбирате, като ви се говори, порка мизерия! Кретини, дисграциати, редженерати, ма кво ли ви влиза в червеллите, ступиди стронци! Трохите за пилците ви се свидят, а? Повери учеллини… А ти ма, прахоснице, гуарда ми куандо ти парло! Щото ще слеза и ш’та оскубя до голо, порка путана такава… Ассассина!

Понякога анализира политиката:

- Омаскариха държавицата, без грош останахме, тяхната кожица! Гушите им дебели, ще се пръснат, а за бедните гробове копаят, мътните да ги вземат! Увеличиха ми пенсията с 4 лева, мамицата им, ама ми взеха с два лева отгоре за ток, Господ да ги убие! И тоя дърт козел, цар ни се води... няма ли кой него да гръмне? Аз съм го израждала тоя, ама не помни,  неблагодарник! Ама Господ на всички връща, и неговата мамица ще разгони, ей на, щерка му за тоя дърт пергишин как я ожени, кой знай кви копелдаци ще народи... и пак ще ни тъпчат! И никва животинка не е прибрал, лош човек, зъл. Кво зяпаш ма, нахална кучка! Бягай да ти не метна развален домат!

Най-често просто наблюдава минувачите, и току ги навиква:

- Алоуу, младежа, какво си смъкнал тез панталони, чак ти се вижда задника! Я да ги вдигаш, безсрамник такъв!

- Я па тая, тръгнала посред зима по гол пъп. И после деца ще ми ражда... Господ ще те накаже!

- Що си спирате колите пред входа бе, простаци! Старите, болните хора, как ще ги заобикалят? Вашта мамица… егоисти!

- А, ма, дебелано, какво си помъкнала тез торби? Само за ядене мислиш, и се стискаш, нищо за бедните, нищо! Ей на, саде кожа и кости съм станала, а тя само тъпче в устата, тъпче... Господ ще те накаже!

Докато един ден, в разгара на поредната си пламенна реч за безобразните боклуци, носени от вятъра, се изправи на перваза на прозореца, опита се да хване един летящ найлонов плик, но загуби равновесие и падна на стълбището пред входа на блока.

Минаха часове преди някой да се сети да повика бърза помощ, още часове, преди да дойдат да я вдигнат, дни преди да се разбере има ли роднини, и може би месец, преди да се появи некролог. На него пишеше:

“Внезапно ни напусна поетесата М.К., която ще запомним с прекрасния превод на български език на Дантевия “Ад”.Сбогом, мамо!

От любящите й деца.”