Големия усещаше, че са му скроили номер. Беше го яд и му идеше да откъсне главата на някого. Подозираше кой е инициаторът на шегата, но не беше абсолютно сигурен. А и да беше сигурен, какво? Онзи можеше да прави каквото си поиска. Нали беше шеф.

  Големия беше висок 207 сантиметра и тежеше 146 килограма, повечето от които мускули. Допреди десетина години тренираше вдигане на тежести, но така и не бе успял да постигне сериозни резултати, може би защото не беше упорит. Просто не обичаше да си дава много зор, такъв си беше по природа. В крайна сметка стана бодигард на един от най-богатите хора в страната. Шефът общо взето се отнасяше добре с него, но понякога му се подиграваше. Явно и сега случаят беше такъв.

  Момичето беше много нисичко, някъде около метър и петдесет и пет. Вероятно не тежеше повече от 45 килограма. Но иначе имаше страхотна фигура, добре оформени гърди и чаровно лице. Очите му бяха големи, пъстри, с преобладаващо син нюанс. Чупливата му меденоруса коса стигаше почти до кръста. Секси парче, няма две мнения, но просто… не ставаше за Големия.

  - Ти наистина ли си проститутка? – попита Големия.

  - Ами аз… просто… защо питаш? – отвърна плахо момичето и подръпна нагоре деколтето на тясната си черна блузка. Сякаш се притесняваше, че по-голямата част от гърдите ù е на показ.

  - Питам, защото не ми приличаш на проститутка.

  - Добре де, от скоро работя, всъщност… от миналата седмица.

  - Защо? – попита Големия и я изгледа с кръвясалите си очи.

  - Какво защо?

  - Защо стана проститутка?

  - Защо, защо… – Момичето вече започваше да се изнервя. – Трябват ми пари. Всеки трябва да си изкарва парите по някакъв начин. Нещо против?

  - Не, но… - Големия я гледаше с мек поглед.

  - Няма да позволя на никой да ми държи сметка…

  - Добре де, добре – смънка Големия. – Просто изглеждаш една такава… невинна, някак си.

  Малката се ухили перверзно и вдигна нагоре черната си кожена поличка и показа старателно обръснатите си слабини и розовеещата си вагина. Срамните ù устни сякаш трептяха от възбуда. Големия преглътна и се облещи.

  Големия пристъпи напред, хвана я през кръста и я придърпа към себе си. Беше много възбуден, не беше правил секс от две седмици. Малката зарови глава в косматите му гърди и притихна, трепереше.

  - Как се казваш? – попита Големия и я погали нежно по врата, който беше тъничък и крехък, като на новородено агънце.

  - Виктория – измънка момичето и плъзна малките си длани по мускулестите му гърди. Хапеше едното от зърната му с малките си бели зъбчета.

  - Ах, ти! – възкликна Големия и се наведе. Зацелува я, първо по челото, после по устата, врата,  гърдите. Задърпа блузката ù нагоре и малката послушно вдигна ръце. Гърдите ù бяха малки, стегнати, перфектно заоблени. Големия зарови мощната си челюст между тях, постоя така няколко секунди, после засмука жадно нежната плът. Малката се гърчеше в грубите му прегръдки. Босите ù нозе се бяха отделили от пода.

  - По-внимателно! Ще ме задушиш! – проплака Виктория, скимтейки.

  Големия тръсна глава, като че ли се опитваше да се събуди.

  - Извинявай, малката.

  - Не съм ти „малката”. Казвам се Виктория.

  - Извинявай, госпожице Виктория. – Големия я хвана под мишниците и я вдигна високо, а тя зарита с крака и се нацупи.

  - Пусни ме веднага!

  - Просто исках да те разгледам… толкова си малка и нежна.

  - Я не ме занасяй! Ще ме чукаш ли или не?

  Големия я остави на пода и се наведе да си свали шортите. Виктория се вторачи ужасено в огромния му надървен пенис. Долната ù челюст бавно увисна.

  Големия запристъпва нервно от крак на крак, чувстваше се виновен. Виктория опита  да се прави на непукистка и повдигайки се на пръсти, започна да отърква слабините си в едрата глава на възбудения член. Големия пръхтеше, забил поглед в тавана, а огромните му длани галеха меката коса на момичето. После се наведе, повдигна я и засмука жадно сочните ù усти. Пенисът му се заби като кол в слабините ù. Всеки момент щеше да проникне в тясната цепка.

  В гърдите на Виктория се надигаше вик, а само главата на чудовищното нещо бе влязла. Имаше чувството, че нещо вътре в нея всеки момент ще се скъса. Опита да се освободи,  но Големия я беше награбил и не я пускаше. Беше като обезумял, дори не усещаше, че по главата му валят юмруци. Последва пронизителен списък.

  Големия отстъпи назад, от пениса му хвърчаха струйки сперма. Виктория се бе свлякла на пода и дишаше на пресекулки, притиснала гърдите си с длани. Имаше чувството, че сърцето ù ще се пръсне. Струйка сперма падна върху главата ù и се закичи като гирлянда в гъстата ù коса. 

  - Знаех си, че няма да стане, много си тясна – каза Големия  и се отправи към банята.     

  - Чакай! Бих могла да се справя… но по друг начин… достатъчно опитна съм.

  Големия ù хвърли пренебрежителен поглед през рамо и се засмя.

  - Не се притеснявай, ще си получиш парите, малката. Шефът плаща.

  - Казах ти да не ме наричаш така. Ела и легни на леглото! Ела, ти казвам.

  Големия се подчини. Легна по гръб на леглото и се загледа в тавана. Пенисът му беше спаднал и сега лежеше като умряла змия върху лявото му бедро.

  Виктория се задейства. Първо съживи пениса му със сръчните си, нежни длани, после му направи майсторска свирка. Главата на чудовището едва се побра в малката ù уста, а после набъбна още повече. Момичето едва си поемаше дъх с пълна уста, а Големия станеше от удоволствие. Застена още повече, когато тя започна да му прави еротичен масаж на тялото. Последва нова свирка, а след нея чекия с крака. Стъпалата ù бяха малки и пухкави, и невероятно сръчни... С тях тя майсторски разтъркваше ствола на еректиралия пенис. Във въздуха отново полетяха струйки сперма. Големия се гърчеше от възбуда, не бе очаквал такива професионални изпълнения от страна на малката проститутка. После нов еротичен масаж, нови свирки. Малката обаче не обичаше да гълта, не че Големия държеше на това.              

  Минаха часове. Големия капна, не можеше да го вдигне повече, имаше чувството, че го е прегазил валяк. А Виктория,  макар и по-бавно, продължаваше да работи – с ръце, с крака с гърди, не и с вагината си обаче, – ако не се брои този половин час, през който Големия я лиза, – защото имаше опасност да бъде разкъсана.  

  Големия стана да си ходи. Залиташе като професионален боксьор в дванайсетия рунд. Виктория изприпка след него.

  - Моля те, не си отивай. Не се ли представих добре, не ти ли хареса?

  - Добре се справи, изненадващо добре, но съм изморен вече, а и имам работа.

  - Нали не ми се сърдиш, че не ти позволих да го вкараш?

  - Я стига, при мен в 90 % от случаите е така. Хайде, пусни ме! Ще си получиш парите, и аз ще добавя дори, ето ти стотачка.

  Виктория засия. Значи добре се справих, а?

  – Супер беше, Вики!

  Тя скочи на врата му, обви стройните си крака около кръста му. Големия се олюля и политна напред, коленете му се подгънаха под тежестта на тялото ù.

  Паднаха тежко на пода – Големия затисна  Виктория с огромното си туловище. Чу се звук като от пращене на сухи съчки и Виктория запищя от болка. Големия се надигна и се претърколи настрани, а Виктория остана да лежи по гръб с широко разкрачени крака и протегнати умоляващо ръце. Красивите ù очи бяха ококорени, облени в сълзи. Брадичката ù потреперваше спазматично. Опита да се надигне, но не можа, главата ù клюмна на една страна. Краката ù, все така гротескно разкрачени, бяха застинали неподвижно, само палецът на левия ù крак се гърчеше като умиращо животинче.

  Големия допълзя до нея и посегна да я вдигне.

  Виктория изписка и му удари шамар.

  – Да не си посмял да ме пипаш! Не виждаш ли, че ме премаза! Потроши ме цялата, глупако! Ах, как боли!

  – Аз… не знам как стана. Много съжалявам.

  – Извикай линейка, какво се мотаеш!

  – Никакви линейки – изрева шефът на Големия, който изскочи от съседната стая. Беше наблюдавал случващото се през една дупчица в стената. – Никакви линейки, ще ни подгонят ченгетата. Голям, ти повреди най-перспективното и трудолюбиво момиче на моята приятелка Мадам Лулу. Лошо ти се пише! Загуби за стотици хиляди са това. Кой ще ги поеме, а?

  –  Ама тя каза, че работела едва от една седмица!

  – Я не се прави на ахмак! Не видя ли как ти изпи соса. От три години вече е най-добрата в бранша,  даже се наложи да ù направят операция за стесняване на вагината, защото се беше разшлякала. Ах, защо ли ти я пуснах! Мислех, че ще е забавно. Ще ме разориш бе, момче!

  Големия сведе виновно глава, а в това време момичето направи пореден неуспешен опит да се повдигне на лакти. Зави от болка и захапа до кръв устните си.

  – Моля ви, извикайте лекар, ще ви обслужвам безплатно, ако ме оправите.

  – Ще те оправим, Вики, миличка, лежи си там и не мърдай, и по възможност не умирай, защото Мадам Лулу ще ми се сърди много – каза шефът.

  Виктория обеща да не умира, после премрежи поглед и припадна.

  Шефът се обади на свой приятел хирург, който уреди прием в частния си кабинет, като преди това обеща да изпрати двама санитари, които да превозят пострадалата.

  Санитарите се засуетиха пред предизвикателно разкрачените крака на Виктория, може би искаха да се порадват на свежата ù вагина. После внимателно ги събраха, но не толкова внимателно, че Виктория да не се свести и да не закрещи от болка. В крайна сметка я качиха на носилка и я откараха.

  Три часа по-късно шефът привика Големия при себе си:

  – Тичай при доктора, има нужда от такъв като тебе. Ето ти адреса.

  – Но аз как мога да помогна?

  – Той ще ти обясни.

  Големия хукна към джипа си.

    Лекарят се почеса по плешивото теме и започна да обяснява:

  – Така… рентгеновата снимка показва, че си успял да счупиш таза на това момиче на три места. Лоша работа. Все пак гръбнакът ù е цял, няма да остане парализирана. По принцип трябва да се оперира и да се сложат титаниеви пирони, но твоят шеф не иска тя да влиза в болница, а тук условия за операция няма. Така че, ще трябва да се предприеме консервативно лечение.

  – Добре де, докторе, аз какво да направя? Това си е твоя работа.

  – Имам нужда от помощта ти.  Хайде, помогни ми да я преместим на тази маса и да окачим краката ù на тези ремъци.

  Виктория проплака, когато я вдигнаха. Явно изпитваше жестока болка.

  – Докторе, няма ли да ù сложиш упойка.

  – Не може с упойка, трябва да следим как вървят нещата по реакциите ù.

  Вдигнаха високо краката ù и ги разкрачиха.

  – Слушай сега – каза докторът. – Трябва да ù го вкараш дълбоко, за да могат да се понаместят костите, а аз ще изтеглям краката ù, докато не паснат съвсем.

  – Но, докторе, той не влиза – каза Големия и посочи слабините си.

  – Ще влезе, ще влезе този път, отпуснал  съм я малко с едни инжекции и с един изкуствен пенис с голям калибър, не виждаш ли?

  Големия видя, вече усещаше приятно изтръпване в слабините. Виктория се кокореше неразбиращо. Пенисът на Големия този път влезе, не много плавно и леко, но влезе. Виктория изахка и примижа, като че ли от удоволствие, или от болка, или от двете.

  – Малко по-навътре, сега извади леко, леко настрани – даваше инструкции докторът, докато издърпваше ту левия ù крак, ту десния. После се чу едно „щрак” и докторът обяви, че костите са се наместили.  – Никакви тласъци повече, и няма да мърдаш, защото почвам да я гипсирам! И гледай да не започне да ти спада, защото всичко ще отиде по дяволите!

  – Ама, докторе…

  – Няма ама. Слушай  я как пъшка доволно и няма да ти спадне. Ясно?

  В този момент замаяната от болка Виктория впери умолителен поглед в Големия и изкрещя:

  - Влез дълбоко в мен, Голям! Готова съм да го поема целия! Чуваш ли, готова съм, давай!