Голямото пазене

Голямото пазене

„...ИСТИНАТА ДНЕС Е САМО ТАЗИ –

РОДНАТА ПОЛИЦИЯ НИ ПАЗИ.”

текст: Евтим Евтимов, музика: Тончо Русев

       Българинът обича някой друг да го пази от несгодите на живота. Той може и сам да си се пази, но рядко се сеща и все не му се вижда достатъчно. Най обича да се моли на Господа и на Съдбата, обаче те си имат световни грижи и не им остава много време за се занимават с него. Затова през годините са се намирали да го пазят други сили: византийци, турци, немци, руснаци... Но, тъй като нищо хубаво не е вечно, в един момент нашенецът е престава да бъде доволен от пазенето и, под формата на революция, пленум или митинг, се отказва от услугата и с подобаваща бързина поглежда в по-правилната посока. Тук-там е оставял места, дето не си ги иска и ги е предавал за дългосрочно пазене при съседите, но това е друга тема.

       Днес го пазят Световната банка и неколцина влиятелни люде, които не се показват често по телевизията, защото са дали обет за скромност и не искат да се излагат продължително на народната любов.

       Поради това най-видно го пази Родната полиция. Пази го ежесекундно и повсеместно. С героични актове, за да е знайно и под последния протекъл селски покрив. Особено грижовно го пази от глобалния тероризъм. Когато гръмнаха бомбите по Европата, някой уютно седящ началник, реши че малка България не може да остане встрани от събитията и нареди на момчетата да се развихрят и да пазят по-усилно. А дългът си е дълг и не признава студ и умора.

       Наскоро случаят сам се представи: някакъв пътник бързал да хване самолета и оставил небрежно буса си на частния паркинг пред летището. Дали не е знаел реда или е забравил да плати достатъчно за престоя (тези на бариерата са до левче стриктни!), но когато се върнал на другия ден, заварил возилото си разпиляно на съставни части. Органите скоростно се отзовали на сигнала, кучето врътнало опашка на взрив и те се впуснали в действие. Оказал се безобиден лаптоп, но след това чувството за опазеност у гражданите се възвиси многократно.

       В едни по-стари времена, пак имахме тероризъм. Не беше така професионален, но, макар и по-скромен, се случваше по нашите земи. Тогава на пазещите им викаха милиционери. Те отвръщаха на предизвикателствата също така настървено и бързо. Един познат имаше възможността сам да се увери в това. После разказваше как след дълго обикаляне из страната, успял да намери някаква много дефицитна част за колата си. Доволен се качил на влака да се прибира, настанил се и щастливо се заприказвал с другите пътуващи. Но, понеже бил гладен и уморен, решил да отскочи до бюфет-вагона да хапне нещо и да пие едно кафе. Багажа оставил в купето – нямало да изчезне, нали има кой да го пази! Когато след половин чак се върнал, не намерил кутията с Ценната покупка. Предишните спътници били слезли, а новите му обяснили как минал един униформен, попитал чий е този пакет на етажерката и, след като не получил положителен отговор, решително го изхвърлил през прозореца. Така де, като гърми - да гърми навън!

       Пазят органите – шега няма! Само дето не ми опазиха велосипеда, заключен за радиатора на парното във входа, не опазиха и апартамента на съседа от втория етаж, нито пък мазетата и пенсионерския клуб от съседния блок. Ще кажете, че не виждам Голямата цел. Абе, блещи ми нещо пред очите като фарове на дълги светлини в мъгла нощем, но ми е трудно да се справя с този начин на пазене. Сега чакам с нетърпение Нова година и ще си пожелая вече да не ме пазят чак толкова – само колкото да мога да го понеса. Пък и да ме питат понякога дали искам да ме пазят и от какво да ме пазят...

 10.12.2015