Хамстерът
ХАМСТЕРЪТ
Хамстерът винаги седи в ъгъла. Очичките му са малки, присвити и шарят неспокойно, отляво – надясно, отдясно – наляво, отгоре – надолу и отдолу – нагоре. Седи си хамстерът там в ъгъла, чопли си семките, гледа, слуша, но никога мнение не изразява.
Хамстерът не обича шума, тълпата и публичността. В тълпата и шумът трудно се чува, кой за кого, какво казва.
Хамстерът обича да е свидетел на нечия интимност. С риск да го обвинят в перверзност, той е склонен да присъства на любовни откровения, подла изневяра, тайни договорки, дори на кавга.
Не очаквайте от хамстерът да се намеси. Не очаквайте, че ще можете да го посочите за свидетел. Хамстерът винаги е бил зает само със семките си и никога нищо не е чул и видял.
Хамстерът обича да го хранят. Който го храни, може и да го гали. Нека обаче да внимава, защото хамстерът хапи и галещата го ръка.
Хамстерът обича клетката си, талаша си и играчката, в която колкото и да бяга, си остава тук. Ако го извадите от тази му среда, той се скрива в миша дупка, електорална ниша или в рамките на статистическата грешка.
Хамстерът не струва скъпо, размножава се бързо, храни се с всичко и не живее дълго.
Вероятно вече не се питате: защо някои си умират да отглеждат хамстери?
© Лордли Милордов All rights reserved.
