Хармония
Котаракът ми не вярва в Бог. Питам го, атеист ли е или агностик, а той ме гледа втренчено. Не е чел и Библията. Въпреки това, си живее съвсем хармонично. Хапва си, пийва си, поиграва си и си поспива. Не създава полезни продукти, както хората, но какво от това? Съвсем инстиктивно използва обичта ми, за да си съществува добре. Ясно му е, че хората имат нужда от топлинка, гушкане и мъркане, колкото и да не си го признават. По-умен ли е от мен? Не. По-приспособим е. Не си разбива сърцето, когато мацките го зарежат. Котки има в изобилие. Мишките са достатъчно. Кучетата са проблем. Затова предпочита, да е с мен. Щастлив ли е? Това, едва ли го вълнува. Няма разум, само инстинкти. Аз, като имам разум, по-добре ли съм? Не. Разумните сами си създават проблеми. В този смисъл, не са съвсем разумни. И какво излиза? Добре е да имаш здраво тяло и да приемаш света, какъвто е. Защото си малък и нищожен, и на света не му пука за теб. На Бог, също.
© Георги Стоянов All rights reserved.
Това е единственото същество на света, което се самопрецаква.