Jul 4, 2007, 10:35 AM

ХАРТИЕН ДИАЛОГ 2

  Prose
862 0 1
1 min reading

Бележка от автора:

  Две момичета стоят пред две бири в една люлка с един тефтер. Но не става въпрос за двама мъже, а за трима, защото едната от тях страда от раздвоение на любовта...

 

Мария: Люлеем се в люлка на "Зелено", а от мъжки силуети все по-разлюлени сме...

Гери: Смеем се насила, а отдавна се губим в нечии други усмивки...

Мария: Разливаме си бирата, защото няма върху кого да разлеем нашата любов...

Гери: Мразим себе си, защото други не ни позволяват да им покажем колко силно можем да обичаме...

Мария: Оплитаме си езиците, докато говорим с тях, защото те ни отказват да се развържат пред нас...

Гери: Пазим трохичките от тях, а други правят пир от техните чувства...

Мария: Захранваме магията с избледнели спомени, закриляме преживяното от набезите на реалността...

Гери: Прегръщаме мъртви мечти, а техните убийци жадуваме още и още...

Мария: За тях сме просто скици, недолюбени от цветовете. В нашите гладуващи очи, те отдавна са шедьоври.

Гери: Боим се да посегнем да ги докоснем, а нашите ръце им обещават единствено живот...

Мария: Готови сме смъртта от тях да изпепелим, поставяйки душите си на чужда клада...

Гери: Натежали от греховност, търсят изкупление - нашата жертвена чистота...

Мария: Белезите на невинността дамгосват се в нас все по-дълбочинно, защото тяхната повърхност е набраздена завинаги с постъпки от ада, които белотата на рая не може да заличи...

Гери: Обичаме, колкото повече агонизира нашата любов...

Мария: И мразим любовта си, защото обичаме тяхната омраза...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...