- „Някъде там, някой си мисли за теб!” Да бе, мисли си... Ако си мислеше, щеше да ми звънне, да ми пише. Или „някъде там, някой те обича”. Обича ме... Глупости на таркалета! Писна ми да го чувам това! Да, писна ми! И няма да ти го кажа!
- Убиваш цялата романтика на мечтите! Сега аз имам нужда от подкрепа! Не теб са зарязали, нали? Кажи ми, че той още ме обича или, че той не е бил за мен и ще срещна любовта, но след време...
- Ооо, мила! Живееш в някаква илюзия, сериозно! Знаеш, че не разбирам от любов... и може би за това презирам всички влюбени двойки. Те всички си мислят, че са срещнали „човека за цял живот”, а след два месеца вече не са заедно. Правят си планове за бъдещето, които остават точно там, където са изречени. Всъщност, колко от плановете, които правехте с него осъществихте?
- Това няма нищо общо!
- Оо, не сте...
- Може и да не сме, но аз още го обичам. Още вярвам, че той ще се върне и ще ми каже колко много е сгрешил. Колко мно...
- Престани! Нито той ще се върне, нито пък ти го обичаш! Поне така си мисля.Кой страда в момента? Ти и аз, нали? Не той.
- Ти пък защо?
- Защото ме товариш емоционално! Аз не вярвам в щастливия край, нито в щастливите връзки. Не вярвам!
- Като те товаря „емоционално”, защо просто не ми каза, че имаш работа и не можеш да се видиш с мен? Знаеше, че така ще стане, нали? Всеки път, когато имам нужда от подкрепа, звъня на теб, плача пред теб...
- Защото за това са приятелите. За да са до нас, когато имаме чувството, че цялият свят е против нас. За да ни дигнат от калта, да ни подложат рамо да си поплачем...
- Значи все пак не си безчувствена?
- Е, чак пък безчувствена... Все още не съм. Знаеш ли, имам бутилка джин в хладилника. Да?
- Може ли да ти откаже човек?
... за истинските приятели!
Благодаря Ви!
© Опс All rights reserved.
Харесах!