Nov 25, 2018, 6:05 PM

 Има ли дъно Вечността? (7) 

  Prose » Novels
846 1 2
Multi-part work « to contents
3 мин reading

22. Октомври. 2018год./00:58ч


Времето лети. Времето не чака никого. Не изцелява рани. А ние всички искаме само повече време. Време да се изправим, да пораснем, да се освободим. Просто време.

,,Анатомията на Грей,,
 

Времето... С него бяхме в постоянна война. Никога не стигаше или се проточваше прекалено дълго. Не стигаше за обичане, не стигаше за заздравяване на нанесените от живота поражения; проточваше се, когато трябваше да те срещне с поредния урок или просто ей така, за да държи съзнанието будно...

- Какво виждаш, когато видиш отражението си в огледалото?

- Виждам една жена - без минало и без бъдеще... И чаршафите ми не са сатенени, и сън няма в леглото ми, а любимият ми Хемингуей добре го е казал: "Обичам съня. Животът ми има навика да се разпада, когато съм буден".

В близост винаги имам тефтер и химикал, за да мога да записвам среднощните си монолози... Нощите за любов са заменени с нощи за размисъл, а така страдам и така копнея да раздера като комета тишината! И устните ми, отдавна нецелувани, така са натежали от неизказаност, и са се уморили от недостатъчност, че на мястото на думите се чуват единствено ударите на сърцето ми... Кафето се е превърнало в най - верния ми съюзник (обича да държи съзнанието ми будно и живо), а разочарованието ми, и то е трезво, както и страхът от това, че никога няма да успея да си бъда самодостатъчна...

Ангелите и демоните в душата ми се бореха за надмощие. Разумът и сърцето ми също бяха във война. В мен имаше толкова много лица, всяко едно изградило себе си през годините, които със зъби и нокти се бяха вкопчили в мен, и всячески се опитваха да издрапат на повърхността. Борбата беше жестока...

- А каква искаш да станеш като пораснеш?

- ... Щастлива... - отговорих.

- Не разбра въпроса, май - изсмя се червенокосата кучка.

- Много добре е разбрала въпроса, Ред! - изръмжа Вълчицата. - Може би ще носи шарени чорапи и ярък лак за нокти. Ще бъде копнеж и любов, и ще бъде щастлива! И може би, и ние най - накрая ще бъдем щастливи! - завърши оптимистично тя.

- Не може да сте сериозни! Опитвахме се да лекуваме отчаянието си с Бегбеде и плодов чай. И какво стана? Не се получи! - извика Ред. - Любовта трае три години!

- Ти отдавна заряза всичко и няма как да знаеш трае ли или не! А и тя отчаяно иска да я има завинаги... - настърви се Вълчицата.

- Именно! Отчаяно и завинаги ги няма в моя речник! Кой смее отчаяно да иска някого и при това завинаги?!! - избухна кучката.

- Успокойте се всички! Коя от вас знае как се редактира любов?

- През митницата на любовта преминава само истинската. Останалите ги задържат, заради фалшиви документи. Голямата любов може да не е първата, нито последната, но тя е тази, която винаги пари отвътре... - тихо се обади нежното ми Аз.

- Все още ли виждаш жена без минало и бъдеще?

- ... Виждам се някъде в бъдещето: разхождам се по оживен площад, около мен всичко тъне в зеленина; минавам покрай маси на улични кафенета. И ти си с мен. Париж или Венеция е. Животът ми е изписан на ръката ти.
 

Послепис: ето ти причина - три чаши вино и липса на сън... Любов не се редактира!!!

» next part...

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??